3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 522
София, 07.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
ч.гр.дело № 3262/2014 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. С. К. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.Н. А. срещу определение № 463 от 11.3.2014 г по гр.дело № 264/14 г на Пловдивски апелативен съд, Трети граждански състав, с което е оставена без уважение частна жалба вх.№ 1576/17.3.14 г, подадена от Д. С. К. срещу определение № 342 от 31.1.14 г по гр.дело № 1631/10 г по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставена без разглеждане молба вх.№ 35285/20.12.13 г на Д. С. К., съдържаща искане по чл.248 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски като процесуално недопустима, тъй като е просрочена.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалния закон. .
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното :
На 30.4.2010 г М.-П. е предявило срещу И. Т. Г. и Д. С. К. иск по чл.108 от ЗС за ревандикация на недвижим имот, описан в исковата молба.Образувано е гражданско дело № 1631/10 г по описа на Пловдивски окръжен съд.С определение № 552 от 23.2.2011 г, постановено по делото същото е прекратено поради недопустимост на иска.Определението е съобщено на страните по делото вкл. на Д. К. и е влязло в сила на 8.3.2011 г.С писмения отговор на исковата молба К. е направил искане за присъждане на сторените по делото разноски, като е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.По това искане съдът е пропуснал да се произнесе.На 20.12.13 г жалбоподателят е направил искане за допълване на постановеното определение в частта за разноските.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК като подържа, че по процесуалноправния въпрос „ако съдът не е дал ход на делото и не разглеждал спора в открито съдебно заседание, а е приел, че предявеният иск е процесуално недопустим и е прекратил производството по него, без да се произнесе по искането за разноски, може ли страната да иска присъждането им безсрочно или това следва да стане в срока по чл.248 ал.1 от ГПК”. Сочи, че по този въпрос не е налице съдебна практика.Респ.подържа, че практиката е противоречива, но не представя съдебни актове които обосновават подобен извод.
По така поставения въпрос.
Не са налице посочените касационно основания.Отговорът на посочения въпрос се съдържа в т.14 на Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС от 6.11.13 г по т.д № 6/12 г началният момент, от който започва да тече срока по чл.248 ал.1 от ГПК за подаване на молба за допълване или изменение на решението/ определението в частта за разноските и по отношение на страната, която няма интерес да го обжалва, тече от уведомяването й за постановяване на съдебния акт, ако той е обжалваем.
При наличието на задължителна съдебна практика по този въпрос не са налице сочените касационно основание.
По основателността на подадената частна касационна жалба.
В разглеждания случай К. е уведомен за определението за прекратяване производството по делото на 28.2.11 г.Това определение подлежи на обжалване в едноседмичен срок.От момента на връчване на съдебния акт за страната тече едноседмичния срок за подаване на молба за допълване на съдебното решение в частта за разноските.При пропуск на съда да се произнесе по разноските защитата на страната е уредена в процесуалния закон и по- точно нормата по чл.248 ал.1 от ГПК, а реализирането на тази защита е обвързано със срок.Този срок е изтекъл към момента на подаване на молбата по чл.248 ал.1 от ГПК, поради което искането на жалбоподателя е оставено без разглеждане, а това определение е потвърдено от въззивния съд като законосъобразно.При наличието на задължителна съдебна практика по този въпрос не са налице сочените касационно основание.
Поради това въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 463 от 11.3.2014 г по гр.дело № 264/14 г на Пловдивски апелативен съд, Трети граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.