5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
София, 09.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1431/2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, вр. пар. 74 ПЗР ЗИДГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.).
Подадена е касационна жалба от Н. П. П., чрез пълномощника й адв. А. П., против решение № 406 от 21. 12. 2016 г. по в. гр. д. № 1406/2016 г. на ОС – Стара Загора, с което е потвърдено решение № 52 от 1. 07. 2016 г. по гр. д. № 566/2015 г. на Чирпанския районен съд. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличие на основания по чл. 280, ал.1, точки 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба М. Х. Д., Б. П. Д. и Р. П. Д. не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
С въззивното решение окръжният съд, в правомощията си на въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционно решение на районен съд, с което е признато за установено, по предявения от М. Х. Д., Б. П. Д. и Р. П. Д. (конституирани като страни на осн. чл. 227 ГПК, като правоприемници на ищеца П. Б. Д.) против Е. Ж. Д., Ж. И. Д., Ж. Н. Д., Д. В. Б., Д. В. Б. и Н. П. П. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на ПЪРВИЯ ЕТАЖ от масивна двуетажна двуфамилна жилищна сграда, построена в западната част на УПИ № ХХI-3060, в кв. 199 по одобрения ПУП на [населено място], с площ от 600 кв.м., с административен адрес [населено място], [улица], ведно с 1/2 идеална част от общите части на сградата, на МАСИВЕН ГАРАЖ, построен в западната част на описания урегулиран поземлен имот, както и на 1/3 ид.ч. от описания УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ.
За да постанови този резултат, съставът на съда, препращайки към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК и излагайки и собствени такива, е приел от фактическа страна, че Д. П. Д., починала на 3. 10. 1974 г., и Б. И. Д., починал на 28. 10. 1986 г., са оставили за законни наследници четирите си деца: П. Б. Д. (починалият ищец, на чието място са конституирани М. Х. Д., Б. П. Д. и Р. П. Д.), И. Б. Д. (чийто наследници са ответниците Е. Ж. Д. и Ж. И. Д.), В. Б. Д. (чийто наследници са ответниците Ж. Н. Д., Д. В. Б. и Д. В. Б.) и М. Б. П. (чийто наследник е ответницата Н. П. П.). Приел е, че процесният парцел е бил закупен от Б. Д. на 12. 09. 1967 г., с н.а. № 284/1967 г. Върху имота били построени три гаража и три жилища за всеки от синовете, както следва: втори етаж от двуфамилна двуетажна жилищна сграда в западната част на имота и гараж в северната му част за И. Б. Д. и семейството му, първи етаж от двуфамилна двуетажна жилищна сграда в западната част на имота и гараж, също в западната част, за П. Б. Д. и семейството му и двуетажна еднофамилна жилищна сграда и гараж в източната част на имота за В. Б. Д. и семейството му. Всеки от братята е владял съответния жилищен имот, гараж и 1/3 ид.ч. от парцела, а наследниците на И. Д. се снабдили и с констативен нотариален акт по давност. Съобразено е, че в отговорите на исковата молба, подадени от Е. Д., Ж. Д., Ж. Д., Д. Б. и Д. Б. (наследници на И. Д. и В. Д.) посочените обстоятелства се признават изцяло. Прието е за установено, въз основа на показанията на свидетелите на ищците П. Н. (съсед), П. М. (първи братовчед на страните) и Д. Т. (помощник нотариус, присъствал при разпита на свидетелите при снабдяване наследниците на И. Д. с констативен нотариален акт по давност), че след смъртта на Б. Д., настъпила 1986 г., само П. Д. е упражнявал фактическа власт върху жилището на първия етаж от двуфамилната жилищна сграда и гаража, като техен изключителен собственик. Само той имал ключ от жилището, гаража и входната порта, извършвал основни ремонти в имота (след смъртта на баща си построил тоалетна, баня, гаража), плащал данъци, считал се за негов изключителен собственик. Останалите наследници – братята му В. и И. Д. и сестра му М. не се противопоставяли на осъществяваното от същия владение върху целия процесен имот и го считали за eдинствен собственик на жилището и гаража. Тримата братя и М. били в много добри отношения. Пред свидетелите П. Н. и П. М. сестрата на ищеца М. заявявала нееднократно, че имотът и построените в него сгради са на братята й, че процесното жилище и гараж е на П., а останалите – на И. и В., че тя няма никакви претенции към същите, че каквото й е трябвало си е направила. М. П. била разпитвана и като свидетел при обстоятелствената проверка в нотариалното производство, образувано по повод снабдяване на наследниците на И. Д. с нотариален акт по давност, където също е заявила, че няма никакви претенции към имота и построеното в него. М. често ходела на гости на брат си П., но нямала ключ нито от дворната порта, нито от жилището и гаража. Приел е, че свидетелите на ответницата Н. П. – С. К. и В. К. установяват, че М. била в добри отношения с брат си и често го посещавала, но не знаят нищо за процесния имот и отношенията между наследниците по повод същия. Прието е, че съгласно представеното удостоверение за търпимост № 44 от 20. 08. 2014 г., издадено от Община – Чирпан, масивната двуетажна стоманобетонна жилищна сграда с масивен гараж в западната част на процесния имот са построени през 1974 г. и представляват допустим строеж неподлежащ за премахване, който може да бъде обект на прехвърлителни сделки. От правна страна е прието, че ищецът П. Д. е бил изключителен собственик на първия жилищен етаж от двуетажната двуфамилна жилищна сграда, ведно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, на процесния гараж и на 1/3 ид.ч. от имота, като ги е придобил по наследство от родителите си Б. и Д. Д. (1/5 ид.ч.) и по давност (останалите 4/5 ид.ч.), чрез упражнявано в продължение на повече от десет години преди предявяване на иска непрекъснато, явно и спокойно владение. Демонстрирал е по явен и несъмнен начин по отношение на останалите наследници, включително и по отношение на сестра си М. П. (чиято дъщеря Н. П. е единственият наследник, оспорващ собствеността на ищеца върху целия спорен имот) намерението си да придобие техните наследствени идеални части по давност и да стане изключителен собственик на процесните имоти.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят няколко въпроса, първият от които засяга проблема дали действията на сънаследник, изразяващи се в извършване на подобрения в наследствения имот, плащане на сметки и данъци и посрещане на гости обективират намерение за своене на идеалните части на останалите наследници. Твърди се, че приетото от въззивния съд по този въпрос противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК (решение № 302 от 24. 06. 2011 г. по гр.д. № 1168/10 г., 1 г.о., решение № 270 от 20. 05. 2010 г. по гр. д. № 1162/2009 г., 2 г.о., решение № 4 от 20. 02. 2013 г. по гр. д. № 418/12г., 2 г.о.), както и на ТР № 1/6. 08. 2012 г. по т.д. № 1/12г., ОСГК – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така твърдяното противоречие не е налице. Изводът на съда, според който П. Д. по явен и несъмнен начин е демонстрирал намерението си за своене на идеалните части на останалите сънаследници върху спорния имот, променяйки държането на техните идеални части във владение, се основава на съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, установяващи множество факти – извършване на основни ремонти и съществени подобрения, заключване на имота и лишаване на останалите наследници от достъп до същия, обстоятелството, че останалите наследници са били наясно с явното и категорично демонстрирано собственическо отношение върху целия имот и отричането на наследствените им права върху същия и не са се противопоставяли на това. Включително и сестра му М. П. (чийто единствен наследник е касаторката Н. П.), която приживе е считала брат си П. за изключителен собственик на процесните обекти и е заявявала нееднократно пред свидетелите, че те са само негови. Тоест, посоченият извод се основава както на установените по делото действия и поведение на наследника П. Д., сочещи, че се е считал за изключителен собственик на спорния имот, отричайки правата на останалите, така и на установеното по делото знание от останалите наследници, че П. Д. владее целия спорен имот и проявеното от тях отношение към така демонстрираното от ищеца своене на идеалните им части. В посочения смисъл са и указанията по приложението на чл. 69 ЗН, дадени с цитираните по-горе тълкувателно решение и решения на ВКС.
Вторият въпрос поставя проблема дали в случаите, при които ищецът се позовава на придобивна давност относно повече от един недвижим имот, е необходимо да установи началото на течението на давностния срок за всеки един от имотите поотделно. Твърди се, че разглеждането на този въпрос ще допринеса за развитието на правото и точното прилагане на закона – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Разглеждането на така поставения въпрос не е от значение за изхода на конкретното дело и отговорът на същия не би повлиял на крайния извод за упражнявано владение върху процесните недвижими имоти в рамките на установения в чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен давностен срок, тъй като е доказано по делото, че повече от десет години преди предявяване на иска ищецът П. Д. е упражнявал фактическа власт върху всички спорни имоти – върху първия етаж от двуетажната двуфамилна жилищна сграда, върху гаража в западната част на парцела и върху претендираната 1/3 идеална част от урегулирания поземлен имот. В този смисъл, обстоятелството, касаещо началния момент на установена фактическа власт върху всеки от обектите е без значение за преценка основателността на иска.
Третият въпрос е свързан с установителния иск за собственост върху гаража – дали доказването на момента на построяване на гаража е необходима предпоставка за уважаване на предявения иск за собственост, основан на давност. Твърди се противоречие с решение № 653 от 23. 09. 2009 г. по гр. д. № 1151/08 г., 4 г.о., постановено от ВКС по отменения ГПК – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в редакцията на нормата преди влизане в сила на ЗИДГПК (ДВ, бр.86/17 г.).
Въпросът не е от значение за изхода на делото. Точната година на построяване на гаража e без значение, доколкото по делото е установено от събраните гласни доказателства, че това е станало скоро след смъртта на Б. Д., както и че упражняваното от сина му П. Д. владение върху гаража е продължило поне десет години преди предявяване на иска.
Последният въпрос е свързан със задължението на въззивния съд да изложи мотиви, съдържащи собствени фактически и правни изводи за всеки от имотите, предмет на установителния иск. Твърди се противоречие с т. 19 от ТР № 1/2001 г. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Соченото противоречие не е налице. Мотивите към решението на въззивния съд отразяват дейността на въззивната инстанция като инстанция по същество, осъществяваща решаваща правораздавателна дейност, и съдържат изводи, касаещи спора както от фактическа, така и от правна страна, включително и препращане към мотивите на първоинстанционното решение, на осн чл. 272 ГПК.
В обобщение, не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение.
При този изход на делото жалбоподателката Н. П. П. следва да бъде осъдена да заплати на М. Х. Д., Б. П. Д. и Р. П. Д. общо сумата 807 лв. разноски за касационната инстанция, направени за адвокатско възнаграждение, чието извършване е доказано с представения договор за правна защита и съдействие от 7. 03. 2017 г.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 406 от 21. 12. 2016 г. по в. гр. д. № 1406/2016 г. на ОС – Стара Загора.
ОСЪЖДА Н. П. П. да заплати на М. Х. Д., Б. П. Д. и Р. П. Д. общо сумата 807 лв. разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: