О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
гр. София, 17.11.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 452 по описа за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на Е. П. Ж. и Г. П. Я., чрез пълномощника им адвокат Н. Т., против разпореждането от 12.08.2011 год. по гр. д. № 918/2011 год. на Варненския окръжен съд, с което е върната касационната им жалба против въззивното решение като недопустима, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Жалбоподателите поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, като считат, че при определяне цената на иска при неприключилото производство следва да намери приложение разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК с оглед правилното тълкуване на процесуалния закон. Искат отмяната му и произнасяне по допускане на касационното обжалване на въззивното решение, съгласно приложеното към жалбата им изложение на основанията за това.
Частната жалба е подадена от легитимирани страни в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящето производство е процeсуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Въззивният съд е констатирал, че подадената от настоящите жалбоподатели в срок касационна жалба против въззивното решение по делото е недопустима, поради цената на иска, по който е постановено решението, под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК размер от 5 000 лв. Обосновал е извода си с представеното удостоверение за данъчната оценка на имота и приложимия закон за определяне на цената на иска – чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./, с оглед датата на предявяването му и нарочното определение на съда за размера й от 1 935 лв.
Разпореждането на въззивния съд за връщане на касационната жалба е правилно и следва да се потвърди. Касационната жалба е постъпила при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК, след изменението му с ДВ бр. 100/2010 год., поради което и това е приложимия процесуален закон за преценка на допустимостта й с оглед предвидения критерий за цената на иска, предмет на въззивното решение. Този извод се налага и по аргумент за противното от разпоредбата на параграф 25 ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 100/2010 год., предвиждащ приложение на досегашния ред за висящите производства, т. е. тези производства, образувани по постъпили до този момент касационни жалби. Поддържаният от жалбоподателите довод за висящност и на настоящето производство поради неприключване на касационното производство е неоснователен, тъй като не такъв е смисълът на преходната разпоредба, а процесуалният закон има непосредствено действие от влизането му в сила и въвежда обективен критерий за допустимостта на касационно обжалване на въззивните решения с оглед цената на иска. Същата се определя при предявяването му, което в случая е при действието на чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./, нещо повече – налице е изрично определение на съда относно размера й, а и в този смисъл е и подадена от самите ищци, сега жалбоподатели, молба на л. 20 от първоинстанционното производство. Без значение са последващите изменения в данъчната оценка на имота, както неоснователно се поддържа в жалбата, тъй като спорът за цената на иска е преклудиран след първото по делото съдебно заседание и не може да бъде повдиган по почин на една от страните, с цел преодоляване недопустимостта на касационното обжалване поради цена на иска под предвидения размер от 5 000 лв. По същите съображения е неоснователен и доводът за приложимост на разпоредбите на чл. 68 и чл. 69 ГПК.
Поради горното разпореждането на въззивния съд, с което е върнал подадената касационна жалба против решението с цена на иска под 5 000 лв. е правилно и в съответствие с чл. 286, ал. 1, т. 3, във вр. с 280, ал. 2 ГПК. Последното следва да се потвърди, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 7559 от 12.08.2011 год. по гр. д. № 918/2011 год. на Варненския окръжен съд, с което е върната касационната жалба на Е. П. Ж. и Г. П. Я., чрез пълномощника им адвокат Н. Т. против въззивното решение по същото дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: