О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
София, 21.05.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на деветнадесети май, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Зоя Атанасова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.4190 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Е. Я. от гр. С., подадена от адв. И. В. срещу въззивно решение № 106 от 18.03.2008 год. по гр.д. № 2709/2007 год. на Софийски градски съд, с което е отменено решението на Софийски районен съд от 4.06.2007 г. по гр.д. № 27360/2007 г. и вместо него е постановено ново, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу К. Д. К. искове с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. чл. 82 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени твърдения за произнасяне в решението по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона – основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Жалбоподателката счита, че въззивния съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, като е приел, че вземането й към момента на предявяване на исковата молба е погасено по давност, като не е взел предвид обстоятелството, че на 29.05.2000 г. сключеният между наследодателят й и ответника договор за поръчка е потвърден от последния, както и че е налице признание на същия в наказателното производство, че дължи исковата сума, с което е прекъсната давността съгласно чл.116, б.” а” ЗЗД, и по съществен процесуалноправен въпрос, относно приложимостта на чл.222 ГПК /отм./.
Ответникът по касационната жалба К. Д. К. не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о., като взе предвид, че се обжалва решение на въззивен съд, с което са отхвърлени искове с цена над 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Софийски градски съд е отхвърлил предявените от Р. Е. Я. срещу К. Д. К. иск за сумата 1950 щ.д., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от неизпълнен договор за поръчка, сключен на 4.10.1994 г. между нейният наследодател и ответника, на основание чл.79 ЗЗД и иска за лихви от деня на забавата – 15.04.2002 г. до предявяване на исковата молба- 11.12.2006 г., на основание чл.82 ЗЗД. С оглед направеното от ответника възражение за погасителна давност, е приел че от признаването на вземането на 29.05.2000 г. до предявяване на иска 11.12.2006 г. са изтекли повече от пет години и вземането е погасено по давност- чл. 110 ЗЗД.
В случая допускането на касационно обжалване се обосновава с материалноправния въпрос касаещ признаване на вземането, като основание за прекъсване давността по чл.116, б.”а” ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. Посоченото основание ще бъде налице когато се налага да се даде еднообразно тълкуване на закона, т.е. по повод постановеното от въззивния съд решение се налага отстраняване на противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд или преодоляване на погрешна постоянна практика.
По въпроса за приложението на разпоредбите на чл.110 и чл.116, б.”а” ЗЗД във връзка с погасителната давност и прекъсване течението на същата с признаване на вземането от длъжника е налице последователна и непротиворечива практика, а именно, че давността се прекъсва само при признаване на вземането от страна на длъжника. Признание по смисъла на закона е налице тогава, когато се признава съществуването на едно задължение към момента на признанието, и то трябва да съдържа изявление за съществуването на вземането на кредитора. Въззивният съд с обжалваното решение е приел че с признанието на задължението по договора за поръчка направено от ответника на 29.05.2000 г. е прекъсната давността и от този момент съгласно чл.117, ал.1 ЗЗД е започнала да тече нова давност за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на развален договор за поръчка в размер на 1950 щ.д. Решаващият извод на съда, че искът е погасен по давност, като предявен извън петгодишния давностен срок по чл.110 ЗЗД е изграден въз основа на установеното, че от направеното на 29.05.2000 г. признание на вземането от ответника до предявяване на иска на 11.12.2006 г. срокът по чл.110 ЗЗД е изтекъл. По делото няма данни в този период давността да е прекъсната. По въпроса за прекъсване течението на давността по чл.116, б.”а” ЗЗД въззивният съд не се е отклонил от трайната практика и от смисъла и съдържанието на чл.110 и чл.116, б.”а” ЗЗД, като е приел, че отправената до ответника от наследодателя на жалбоподателката нотариална покана през 2002 г. не съставлява признание на вземането по см. на чл.116, б. ”а” ЗЗД, както и че признание на вземането в наказателното производство би било основание за прекъсване течението на давността, но в конкретния случай такова не е направено. Затова, не е налице основанието по т.3 на чл.280 ГПК изразяващо се в необходимостта от еднообразно тълкуване на закона по повод противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд във връзка с приложението на чл.110 и 116, б.”а” ЗЗД, или от преодоляване на погрешна постоянна практика по приложението на посочените законови текстове. Въпросът за приложението на чл.222 ГПК /отм./ не е съществен, тъй като не обуславя изхода на делото.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 106 от 18.03.2008 год. по гр.д. № 2709/2007 год. на Софийски градски съд, по касационната жалба на Р. Е. Я. от гр. С., подадена от адв. И. В.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :