О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
София, 29,09 , 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 23.09. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 416 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от “Б” А. , гр. П., с вх. №8436 от 09.04.2009 год. на Пловдивския окръжен съд против решение №336 от 04.03.2008 год. по гр.д. №3056/2007 год. на Пловдивския окръжен съд, с което частично е отменено решение №39 от 05.06.2007 год. по гр.д. №3025/2006 год. на Пловдивския районен съд, с което е бил отхвърлен, предявеният от “Ю” Е. , гр. С., в качеството му на производител и вносител на българския пазар на маргарин и мазнини за мазане “К” и “Р”, против “У”А. , гр. П., като производител, и касатора-“Б” А. , гр. П., в качеството му на рекламодател, иск с правно основание чл.30, ал.2, ЗЗППТ, отм. за забрана разпространяването на телевизионната реклама на продукта “Ф” маргарин с фибри, като заблуждаваща и непочтена. Спорът се е състоял в това кой продукт е бил рекламиран в процесния период от време- този със съдържание на мазнини 80%, отговарящ на специфичните изисквания да носи наименованието маргарин съобразно Наредбата за специфичните изисквания към мазнините за мазане, или този със съдържание на мазнини 25%, не отговарящ на показателите за маргарин. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е приел, че не е доказано съдържанието на излъчваната реклама, както и че тя се отнася и до продукта с 25% съдържание на мазнини, който не може да се окачестви като маргарин. С обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд, след частичната отмяна на първоинстанционното решение, по реда на чл.208, ал.1 ГПК, отм. е уважен предявеният от “Ю” Е. , гр. С. само против касатора “Б” А. , гр. П. иск с правно основание чл.30, ал.2, ЗЗППТ, отм., като е прието че рекламирането на продукта ”Ф” с фибри като маргарин е заблуждаваща реклама и е забранено разпространението й по Н. телевизия и по Би Ти Ви, считано от 15.05. 2006 год. Пловдивският окръжен съд е приел, че не е доказан положителния факт за произвеждане на продукта “Ф” с фибри със съдържание на мазнини 80%, имащ качество на маргарин, едновременно с този с 25% съдържание на мазнини за периода към момента на излъчване на рекламата. По отношение на ответника “У” А. отхвърлителното решение на Пловдивския районен съд е оставено в сила, като е прието, че той няма качество на рекламодател.
Касаторът “Б” А. гр. П. твърди, че въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-разместване на доказателствената тежест, липса на доказателства, че излъчваната реклама е за друг продукт, като изводът, че се отнася за този, посочен в исковата молба, е направен само въз основа на предположения.
Касаторът сочи като основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол противоречивото разрешаване на въпроса дали извършената реклама е подвеждаща от двете съдебни инстанции, както и липсата на съдебна практика по въпроса кога определена реклама е подвеждаща, поради което произнасянето по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така подържаните основания могат да се квалифицират по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Достъпът до касационно обжалване се съдържа в основното основание за това, а именно разрешаването на правния спор, ч. произнасян по значими за изхода на конкретното дело материалноправни и процесуалноправни въпроси. Те се съдържат в предмета на спора, индивидуализирани от ищеца ч. основанието и петитума на иска. Касаторът въобще не е формулирал такива въпроси, което само по себе си е достатъчно основание за не допускане до касационно обжалване, защото липсата му прави невъзможна изследване на наличието на допълнителните такива. Само при разрешаването на тези обуславящи крайните изводи на съда въпроси, могат да се проявят и допълнителните критерии за селектиране на касационната жалба, изчерпателно посочени в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Соченото от касатора произнасяне на съда по въпроса, че рекламата е подвеждаща, не представлява разрешаване на материалноправен въпрос, а произнасяне по основателността на иска, ч. преценка на конкретните събрани доказателства и подвеждането им под правната норма. Пловдивският окръжен съд е приел, че излъчваната реклама е заблуждаваща и непочтена, не поради осъществяване на фактическия състав на подвеждаща реклама, а поради приетия за недоказан факт, че към момента на излъчването й, продукта за който се отнася- “Ф” със съдържание на мазнини за мазане 80%, отговарящ на изискванията за маргарин, е произвеждан от първия ответник “У” АД.
Не са налице и допълнителните сочени основания за допускане до касационно обжалване. Обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд е постановено по реда на инстанционния контрол, поради което то и решението на първоинстанционния съд не представлява противоречива съдебна практика. Такава по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице, само когато са разрешени материалноправни или процесуално правни въпроси от значение за конкретния спор с влезли в сила съдебни решения.
След като въззивният съд не се е произнасял по съдържанието на понятието “подвеждаща реклама”и осъществяването на състава му, то касационната инстанция не следва да се произнася са първи път по този въпрос, поради което е неприложима и предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Искът е уважен, поради възприемането на конкретния факт, че не е произвеждан рекламирания продукт, а не защото излъчената реклама не съответства на качествата му и въвежда в заблуждение потребителя. Произнасянето на ВКС би била от значение за правилното прилагане на закона както и за развитие на правото, ако той трябва да прецени правилността на изводите на въззивния съд по установяване фактическия състав на понятието ”подвеждаща реклама”, а не поради извършената преценка на събраните доказателства за с липсата на производство и на рекламирания продукт.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационна обжалване на решение №336 от 04.03.2008 год. по гр.д. №3056/2007 год. на Пловдивския окръжен съд
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: