Определение №522 от по търг. дело №447/447 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№522
 
София, 11.08.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България,   второ отделение, в закрито заседание на 03.08.2009  година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
        ЧЛЕНОВЕ:   ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
                                 МАРИЯ СЛАВЧЕВА
                          
 
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 447 /2009 година
 
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. С. Д. от гр. С. против въззивното решение на Софийски градски съд № 335 от 29.12.2008 год., по гр.д. № 3011 / 2007 год., с което при условията на чл. 208, ал.1 ГПК/ отм./ е уважен предявеният от ЗД”Б”АД, гр. С. срещу касатора иск по чл. 402, ал.1 ТЗ /отм./ за сумата 1027 лв., представляваща изплатено на собственика на л.а.”Ф” с ДК № С* Р. Р. Недялкова, застрахователно обезщетение по имуществена застраховка “автокаско”, за нанесени повреди на застрахованото моторно превозно средство, настъпили в резултат на ПТП от 05.08. 2003 год., предизвикано виновно от касатора.
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното решение по съображения за допуснато нарушение на чл.213 КЗ и чл.213а КЗ.
Според изложеното в обстоятелствата част на касационната жалба, по силата на чл.213, ал.1,пр.4 КЗ, приложимата в случая правна норма, суброгиралият се в правата на застрахования застраховател по имуществена застраховка не разполага с право на регрес срещу прекия причинител на вредата, в качеството му на водач на МПС, когато е налице валидно сключен застрахователен договор на гражданската отговорност на последния.
Алтернативно поддържаното оплакване е за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалния закон при преценка на доказателствения материал по делото във вр. с механизма на осъществяване на процесното ПТП и поведението на участниците в движението към релевантния за спора момент.
В депозирано по реда на чл.284, ал.3,т.1 ГПК изложение към касационната жалба приложното поле на касационното обжалване е обосновано отново с допуснато от СГС неправилно приложение на материалния закон, довело, според касатора до погрешни крайни правни изводи както относно вината за настъпване на ПТП, причинно- следствената връзка между поведението на последния като водач на МПС и настъпилия вредоносен резултат, така и относно наличието на съпричиняване на този вредоносен резултат от страна на пострадалия.
Единственият конкретно формулиран от Д. правен въпрос по приложно поле, по отношение на който последният счита , че са налице критериите за селекция по чл. 280, ал.1,т.1-3 ГПК, обаче е този за правната природа и действие на нормата на чл.213 КЗ и чл.213А след 2007 год..
Ответникът по касационната жалба не е взел становище по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, подадена от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Налице са и предпоставките за допускане на факултативно касационно, поради следното:
С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявен срещу касатора иск с правно основание чл.402, ал.1 ТЗ / отм./ за възстановяване заплатеното от застрахователя по имуществена застраховка „автокаско” обезщетение на увредения от настъпило по вина на трето лице ПТП собственик на застрахованото имущество. В резултат на извършена цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал решаващият съд е изградил правен извод, че непозволеното увреждане е причинено виновно от ответника, който в качеството си на водач на л.а. “М” с ДК№ С* нарушавайки чл.25, ал.2,пр.2 ЗДвП на 05.08.2003 год. е предизвикал процесното ПТП.
За да обоснове наличието на възникнало в полза на ТД застраховател по имуществена застраховка „автокаско”самостоятелно регресно право срещу деликвента, основано на чл.402, ал.1 ТЗ/ отм./, въззивната инстанция се е позовала на приложените по делото писмени доказателства-констативен протокол за ПТП на КАТ при РДВР гр. С. № 0* и влязло в сила на 05.01.2004 год. наказателно постановление № 8* от 27.08.2003 год., с което на ответника, настоящ касатор е наложено административно наказание за допуснато от него нарушение на ЗДВП, причинило на 05.082003 год. процесната катастрофа, съдържанието на които последният не е оборил по предвидения в ГПК/ отм./ ред, както и на осъществено от застрахователя на 27.08.2003 год. плащане на застрахователно обезщетение по щета № 87331.
Спазвайки изискването на чл.157, ал.3 ГПК, при постановяване на крайния правен резултат по спора, СГС е съобразил и заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза за механизма на настъпилия пътен инцидент, като е обсъдил и основателността на изричното и единствено възражение на ответника,заявено в хода на делото- за изтекла погасителна давност.
Следователно въпросът за регресното право на застрахователя и приложимия към момента на предявяване на иска за възстановяване на заплатеното от него на увредения при ПТП застрахован по застраховка “автокаско”, закон, по който въззивният съд се е произнесъл попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, с което главната предпоставка за допускане факултативно касационно обжалване е налице.
Неоснователно е обаче, позоваването на критериите за селекция по чл. 280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Отсъствието на конкретизирана от касатора задължителна или трайно установена практика на ВКС, както и такава на отделни съдилища, респ на отделни състави на касационната инстанция, която съпоставена с даденото от въззивната инстанция разрешение на въведения въпрос на материалното право, касаещ всъщност кръга на пасивно материалноправно легитимираните да отговарят по регресния иск на застрахователя лица, да създава твърдяното противоречие, изключва наличие на визираните основания за допустимост на касационното обжалване.
Основателно е обаче, позоваването на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Съгласно изричната разпоредба на § 143 ПЗР на ЗИД на Кодекса за застраховане /ДВ бр.97/2007 год./ законодателят е придал обратно действие на създадената със същия ЗИДКЗ новела на чл.213, пр.4 КЗ, определяща кръга на пасивно материалноправно легитимираните да отговарят по регресния иск на застрахователя лица. Обстоятелството, че разпореденото от закона обратно действие на тази материалноправна норма е обусловено от наличие на конкретно посочено в закона условие – липса на осъществено към 23. 11.2007 год., плащане, видът и произходът на което не са изрично конкретизирани, според настоящия съдебен състав е достатъчно, за да се приеме, че поставеният от касатора въпрос, поради липса на съдебна практика по приложението на § 143 ЗИДКЗ и съществуваща известна неяснота на законовия текст, удовлетворява въведеното основание за допускане на касационно обжалване, т.е. същият се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по вложения от законодателя смисъл.
Водим от горното и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 335 от 29.12.2008 год., по гр.д. № 3011 / 2007 год., по описа на с.с..
УКАЗВА на касатора Н. С. Д. от гр. С. в едноседмичен срок, считано от съобщаване на така дадените указания, да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационното производство в размер на сумата 22.49 лв./ двадесет и два лева и четиридесет и девет стотинки/, като в същия срок представи по делото и съответния документ, удостоверяващ извършеното плащане.
СЛЕД изпълнение на дадените указания, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 

Scroll to Top