2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
гр. София, 01.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова т. д. № 50361 /2016 г., разпределено съгласно заповед на Председателя на ВКС № 839 от 18.05.2016г. , за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба вх. № 34733 от 20.11.2015 г., от [фирма] [населено място] против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 746 от 16.10.2015г. по т.д.№ 797/2015г.
Ответникът [фирма] [населено място] не е изразил становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е потвърдил решението на Варненски Районен съд , ХХІ състав № 438 от 28.01.2015г. по гр.дело № 6404/13г., с което [фирма] е осъден да освободи и да предаде на [фирма] държането върху недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], м.“Летище“, [община] и представляващ земя с площ 624 580 кв.м., съставляващо имот с пл.№ 11 по плана на землището на [населено място], ведно с постройките върху земята, на основание чл.233 ал.1 изр.първо ЗЗД, както и да заплати на ищеца направените по делото разноски.
Въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен договор за наем, прекратен едностранно с едномесечно предизвестие от наемодателя. Наемателят не е изпълнил облигационното задължение по чл.233 ал.1 предл.първо от ЗЗД да върне вещта, предмет на договора, поради което предявеният иск за осъждане на ответника да върне обектите, предмет на наемния договор, е основателен . Съдът е приел за неоснователни възраженията на ответника – касатор, че предметът на договора е неясен като се е мотивирал, че в споразумението от 30.11.2012г. отдадените по наем имоти са подробно описани и индивидуализирани по начин, съвпадащ изцяло с описанието на имотите в нотариалния акт, с който е оформен договора за продажба, с който имотите са закупени от [фирма].
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят правните въпроси: 1. Следва ли съдът да назначи по искане на страните или по свой почин съответната експертиза при изрично оспорване от наемателя, че процесният имот и този който е ползвал ответника, не са идентични. 2. Следва ли съдът да се произнесе по иск с правно основание чл. 233 ЗЗД при липса на индивидуализация на имота и идентичност на процесния имот с този който се претендира от ищеца и този който се владее от ответника. И по двата поставени въпроса се поддържа основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК като се обосновава противоречие между изводите на съда в обжалваното решение и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК в представените от касатора съдебни решения.
По първия от поставените въпроси не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Съгласно чл. 195 ГПК съдът назначава вещо лице служебно или по искане на страната, когато за изясняване на релевантни за делото факти са необходими специални знания, с каквито съдът не разполага. В посочената от касатора съдебна практика по чл. 290 ГПК се приема,че вещото лице подпомага съдията , който няма необходимите специални знания, за да може сам да подведе фактите по делото към тези на правилата на научната теория и да направи съответните фактически изводи. За установяването на фактическата власт върху вещ не са необходими специални знания. Фактическата власт, която се състои в ползване на вещта, а за недвижимите имоти може да включва застрояване, извършване на ремонти и подобрения и др. , не се подчинява на научни правила и поради това съдът не се нуждае от специални знания, за да установи наличието респективно отсъствието й. В практиката обичайно тези твърдения на страните се доказват със свидетели. Ето защо тълкуването в т.3 от ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК не е приложимо за разглеждания случай и въззивният съд не е бил длъжен да допусне експертиза за установяване на твърдението на ответника, че не владее процесните имоти, за което той е имал възможност, но не е посочил други доказателства.
Вторият въпрос не е обуславящ за делото, защото съдът е приел, че имотите предмет на договора за наем и тези в исковата молба са напълно идентични преценявайки съвпадащата детайлна индивидуализация на постройките по вид, предназначение и квадратура в договора за наем и исковата молба.
С оглед на изложеното поради отсъствие на основанията на чл. 280 ал.1 ГПК, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 746 от 16.10.2015г. по т.д.№ 797/2015г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: