О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 523
София, 10 април 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети март две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 68/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Ю. Б. от [населено място] против решение от 12.06.2013 год. по гр.д. № 5355/2013 год. на СГС, ІІІ Б въззивен състав ,с което е потвърдерно решението по гр.д. № 51407/2012 год. на СРС, ГО, 53 състав, с което са отхвърлени предявените от В. Б. срещу [фирма] искове с пр. осн. 344,ал.1, т.1,2 и 3 КТ за отмяна на уволнението й извършено със заповед №29/31.08.2012 год. на управителя и прокуриста на дружеството ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ Мениджър транспорт” и за заплащане на обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ за периода от 31.08.2012 год. до 28.02.2013 год. в размер на 9 331,32 лв. Присъдени са разноски.
С касационната жалба се правят оплаквания неправилност на обжалваното решение. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъде уважени. Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] , [населено място] чрез адв. Р. С. оспорва допустимостта на касационното обжалване. Претендира направените в производството разноски.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел , че посоченото в процесната заповед за уволнение основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата – чл. 328,ал.1,т.2 КТ /съкращаване на щата/ е установено. Приел е също така, че е била съкратената самата длъжност „мениджър транспорт”, заемана единствено от нея, поради което работодателят не е бил длъжен да извършва подбор. Не са приети за доказани възраженията на ищцата за недостоверност на датата на щатното разписание и заповедта за уволнение .В тази връзка е посочено, че и двата документа имат характер на частни документи като за дата на съставянето им се счита посочената в тях дата, която не е била опровергана от заинтересованата страна, а е потвърдена от показанията на посочения от работодателя свидетел. Прието е също така, че заповедта за уволнение е подписана от вписаните в търговския регистър представители на ответното дружество, от което произтича извод за тяхната работодателска власт като по делото няма данни тази работодателска власт да е била преуредена. Изложени са съображения, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 123 КТ с оглед запазване на трудовото правоотношение на ищцата.
При тези решаващи мотиви в представеното изложение , касаторът поставя четири въпроса във връзка с работодателската власт като развива съображения, че същата е следвало да бъде установена с договор за управление за управителя и договор за Прокура с прокуриста М. . Като материалноправни се задават въпроси свързани с твърдението на касатора , че управителят не е бил в България към дата на заповедта за уволнение, по отношение достоверността на датата на щатното разписание и годността на щатното разписание като документ предвид наличните зачертавания и омастилявания в него , както и относно правилното приложение на чл. 123 и 123а КТ .
Макар формулираните въпроси да имат отношение към приетото от въззивният съд в мотивите на постановеното от него решение, касационното обжалване не може да се допусне. Съгласно ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС , при въведената факултативност на касационното обжалване , за да се разгледа жалбата „ по същество” следва комулативно да са изпълнени две изисквания: Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В случая касаторът е формулирал правни въпроси , които са стояли на вниманието на въззивният съд, но не е посочил и обосновал нито едно от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по отношение на никой от посочените въпроси.
Това е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.06.2013 год. по гр.д. № 5355/2013 год. на СГС, ІІІ Б въззивен състав.
ОСЪЖДА В. Ю. Б. да заплати на [фирма] , [населено място] направените в настоящото производство разноски в размер на 400 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: