ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 523
София, 10. юни 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1439 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 462/17.12.2015 на Пернишкия окръжен съд по гр. д. № 671/2015 в частта, в която е потвърдено решение № 470/08.05.2015 на Пернишкия районен съд по гр. д. № 4249/2014, с което са отхвърлени предявените искове за изплащане на трудово възнаграждение по чл. 128, ал. 2 КТ със законни лихви по чл. 86 ЗЗД.
Недоволна от решението е касаторката Д. И. Й. от Перник, представлявана от адв. И. В. от АК – Перник, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения на страните; за тежестта на работодателя да докаже изменението на трудовия договор при намаляване на трудовото възнаграждение и за допустимостта получаването на трудово възнаграждение да бъде доказано с доказателства, извън посочените в чл. 270, ал. 3 КТ, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се и прилага съдебна практика на ВКС.
Ответникът по жалбата [фирма], представляван от адв. К. Сотиров, я оспорва, като счита, че е недопустима, тъй като предмет на делото са обективно съединени искове с цена под установения праг от 5.000 лева, респ. е неоснователна, както и че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, доколкото по повдигнатите въпроси въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС. Претендира направените за касационното производство разноски.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника по трудов договор като „Главен счетоводител“ до 28.05.2014 г., когато трудовото правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие. Съдът е приел, че дължимото месечно трудово възнаграждение е в размер на 395 лева, видно от приложеното по делото Допълнително споразумение № 1/01.01.2008 към Трудов договор № 1/01.01.2001 (ищцата не е представила трудов договор, нито по делото е изискала по реда на чл. 190 ГПК от ответника намиращите се у него трудов договор и допълнителни споразумения). Съобразно приетото по делото заключение на вещо лице след проверка на счетоводните книги, съдът е приел, че за процесния период работодателят е осигурявал средства за работни заплати на всички служители, като размерът на отразените суми е еднакъв с начислените и изплатени, а по сметка 421 Персонал не са посочени задължения за непогасени суми за дължими заплати. В качеството си на главен счетоводител ищцата е имала трудово задължение да изготвя ведомостите за заплати и да изплаща трудовото възнаграждение на служителите, като неизпълнението на трудовите й задължения не може да се тълкува в нейна полза. Съгласно приетото допълнително заключение по извършената съдебно икономическа експертиза, разликата между начислените трудови възнаграждения и нетното трудово възнаграждение по Допълнителното споразумение от 01.01.2008 г. е 1.012, 73 лева, в какъвто размер, съдът е приел, че искът е основателен и е уважен, а за разликата до пълния претендиран размер е отхвърлен като неоснователен.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси не обуславят изхода на делото. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че при отсъствието на първични счетоводни документи, удостоверяващи плащане, получаването на трудово възнаграждение може да бъде доказано с извънсъдебни признания на работника, каквото е удостоверяването със съставени от него вторични счетоводни документи, установяващи отсъствието на претендираното задължение. Ищцата, като главен счетоводител, е удостоверила, че ответникът няма задължения за изплащане на трудови възнаграждения към работници и служители, в т.ч. към нея.
На ответника по касацията следва да бъде присъдена сумата 700,00 лева разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 462/17.12.2015 на Пернишкия окръжен съд по гр. д. № 671/2015.
ОСЪЖДА Д. И. Й. от Перник да заплати на [фирма] от [населено място] сумата 700,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.