3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 523
С., 12.10. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на седми октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 457/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК образувано по частна жалба на А. К. Н. против въззивно определение от 14.09.2009 год. по ч. гр. дело № 7616/2009 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 18.02.2009 год. по гр. дело № 21946/2006 год. на Софийски районен съд, с което въззивната му жалба против решението на съда е върната като просрочена.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че след като в молбата за правна помощ е било изразено несъгласие с решението на съда и искането е свързано за помощ при съставяне на въззивна жалба, не би ли следвало да се приеме, че е предявена такава жалба, която е била нередовна.
Ответникът [фирма] в писмен отговор оспорва частната жалба. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно разпореждане преграждащо по-нататъшното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди разпореждането, с което е върната въззивната жалба, въззивният съд се е позовал на § 2, ал. 1 ПЗР ГПК, според който първоинстанционните дела, образувани по искови молби, постъпили до влизане в сила на този кодекс се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на дела от първата и въззивна инстанция и тъй като производството пред първата инстанция е образувано по искова молба постъпила по време действието на ГПК от 1952 год. (отм.), приложими са неговите процесуалните норми, а те не предвиждат правната възможност на чл. 259, ал. 2 ГПК в сила от 01.03.2008 год., че срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаване на молба за правна помощ и не тече докато молбата се разглежда. Прието е, че молбата за правна помощ съдържа единствено искане за предоставяване на правна помощ, което прави неоснователно възражението на жалбоподателя, че молбата може да се счита и като въззивна жалба, а подадената на 09.02.2009 год. въззавна жалба е извън 14 дневния преклузивен срок за обжалване и е просрочена.
Изложението не съдържа правен въпрос обусловил решаващите мотиви на съда за връщане на въззивната жалба като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдът не е имал основание да квалифицира молбата за правна помощ, като въззивна жалба, а подадената от жалбоподателя въззивна жалба след изтичане на преклузивния срок за въззивно обжалване е процесуално недопустима, поради погасено правото на жалба. Макар първоинстанционното решение да е постановено след 01.03.2008 г., съгласно § 2, ал. 1 ПЗР на ГПК, редът за разглеждане на делото от първата и от въззивна инстанция е досегашния (по който е протекло първоинстанционното производство), тъй като исковата молба е постъпила преди влизане в сила на ГПК от 2007 год., респ. възможността да се обжалва първоинстанционното решение се урежда по закона, който е действал тогава ГПК от 1952 г. Отменения процесуален закон не предвижда правната възможност срокът за въззивно обжалване да се прекъсва с подаване на молба за правна помощ и да не тече, докато молбата се разглежда.
Предвид изложеното не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 14.09.2009 год. по ч. гр. дело № 7616/2009 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ