3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
С. 17.07.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание на десети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел.Чаначева
ч.т.дело №2612/2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.2 ГПК, вр. чл.274, ал.1 т.1 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] против определение №V- 709 от 15.03.2013г. по ч. гр.д. 502/13г. на Бургаски окръжен съд.
Ответникът по частната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Бургаски окръжен съд е оставил без разглеждане подадената от настоящия жалбоподател частна жалба против определение от 12.12.2012г. по ч. гр.д. №1144 /12г. на Н. и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, въззивният съд е извършил преценка за това, че определението постановено от първостепенния съд по реда на чл.430 ГПК е извън предметния обхват на нормата на чл.274, ал.1 ГПК и поради това не подлежи на инстанционен контрол. Съдът е разгледал частната жалба и по същество, въпреки направения извод за нейната недопустимост, като е приел, че определението на първостепенния съд е и правилно, тъй като разпоредбата на чл.430 ГПК изисква адреса на длъжника да е неизвестен, а в случая е установено, че длъжника има адрес във В./ чийто гражданин е, още повече, че той е бил и уведомен за предприетите срещу него изпълнителни действия, във връзка с издадената от кредитора европейска заповед за плащане.
Частната жалба е неоснователна.
Правилна е преценката извършена от състава на Бургаски окръжен съд, за това, че определението по чл.430 ГПК не подлежи на инстанционен контрол. Обжалването на определенията е уредено изрично в нормата на чл.274, ал.1 ГПК, като лимитивно са изброени актовете, подлежащи на контрол от по-горен съд, а именно – тези които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, чиято обжалваемост изрично е предвидена от закона. В случая, определението, с което се назначава, респективно отказва да се назначи особен представител на длъжника в изпълнителното производство не прегражда развитието на делото, тъй като то е постановено в изпълнителния процес – по неговото движение, като свързано със защитата на длъжника, накърняването, на която е предмет на контрол, осъществяван по друг ред, иницииран от страната, която се е ползвала от тази защита. Освен това не е предвидена и изричната му обжалваемост. Следователно, въззивния съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Правно необосновано е разбирането на жалбаподателя за това, че съдът е следвало да упражни нстанционен контрол по отношение на постановеното определение по чл.430 ГПК, поради това, че с подаване на молбата по този текст пред районния съд се „ задействала” процедура за назначаване на особен представител,и отхвърлянето на молбата, създавало задължение за такъв контрол, понеже „подобен тип актове подлежат на самостоятелно обжалване”.Както вече бе обосновано, на обжалване подлежат само актовете, изрично указани в чл.274, ал.1 ГПК, като това е въведения законов критерий за упражняване на инстанционен контрол върху определенията на първоинстанционните съдилища.
Ирелевантни за законосъобразността на обжалвания акт са оплакванията на жалбоподателя по съществото на спора. Предмет на настоящето разглеждане е единствено допустимостта на инстанционен контрол / с оглед постановения диспозитив/, поради което при преценка за недопустимост на този контрол, съдът не може да премине към желаното от страната обсъждане на доводите й по същество.
Отправеното искане от жалбоподателя, настоящия състав да предприеме действия по допълване на въпросите по т.д. №2/13г. не е съобразено с правомощията на тричленните състави на ВКС, които могат да инициират тълкувателна дейност на ОСГТК само в случаите на чл.292 ГПК, какъвто не е настоящия.
Не са допуснати нарушения на закона, поради което определението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №V- 709 от 15.03.2013г. по ч. гр.д. 502/13г. на Бургаски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: