О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
София, 19.11. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………..…………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 940 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 483 от 19.І.2018 г. на „Летище Пловдив” ЕАД-село К., община „Р.”, област [населено място], подадена чрез неговия процесуален, представител по пълномощие от АК-Варна, против решение № 353 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-и с-в, от 6.ХІІ.2017 г., постановено по т. д. № 574/2017 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 364/7.VІІ.2017 г. на ОС-Пловдив, ТК, ХІХ-и с-в, по т. д. № 645/2016 г.: за отхвърлянето – като неоснователен – на предявен от това дружество срещу Д. Г. А. от [населено място] осъдителен иск с правно основание по чл. 240, ал. 2 ТЗ за присъждането на сума в размер общо на 58 291.27 лв., ведно с дължимата върху тази главница законна лихва, считано от завеждане на делото и до окончателното й изплащане, която сума била равностойността на причинена от ответника вреда на търговеца настоящ касатор поради забавяне навременното плащане на наем по сключен на 5.ІІ.2008 г. договор за наем на сгради, машини и съоръжения и се обективирала в сбора от заплатените на третото лице-наемодател „Летище Пловдив” АД мораторни неустойки по същия договор в размер на 26 605 лв. за периода от м. юли до м. декември`2012 г. вкл., както и на сумата 7 724.47 лв. – мораторна неустойка за периода м. януари – м. юли`2013 г. вкл., а също и платената за разноски по гр. дело № 117/2013 г. по описа на ОС-Пловдив, ГК, ХХ-и с-в, сума в размер на 23 961.80 лв.
Оплакванията на касатора „Летище Пловдив” ЕАД-с. К. са както за недопустимост, така и за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно решение, поради което се претендира обезсилването му, респ. – неговото касиране, както и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителния иск срещу А. да бъде уважен в пълния предявен размер и ведно с присъждане на всички направени по водене на делото разноски. И. е довод, че спорът по делото бил „дали, доколко и при какви условия изпълнителният директор на едно дружество, в което Държавата е едноличен собственик на капитала, следва да носи отговорност за своите решения”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й „Летище Пловдив” ЕАД-с. К. обосновава приложно поле на касационното обжалване освен с твърдението си за порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК (понеже „процесуалното действие за даване ход на делото е в противоречие със стандартите, установени за допустимостта на исковите претенции”), още и с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по следните два материалноправни въпроса:
1./ „Дали липсата на парични средства е основание за освобождаване от отговорност /на изпълнителния директор на ЕАД – бел. на ВКС/?”;
2./ „Нищожно ли е решение на лицето, упражняващо правата на Държавата като едноличен собственик на капитала /”ЕСК”/ в търговско дружество, касаещо дейността на последното, без спазване на императивно установените процедури в ТЗ за вземане на такива решения?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Д. Г. А. от [населено място] писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-П. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – на разноски за настоящето касационно производство в размер на сумата от 500 лв. (петстотин лева), съгласно приложени по делото Договор за правна защита и съдействие № 168007/22.ІІ.2018 г. и Списък по чл. 80 ГПК. И. е довод, че в исковата молба на касатора изобщо липсва каквото и да е засягане на въпроса, касаещ решения на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за освобождаване на А. като изпълнителен директор от отговорност за дейността мзу през 2012 г. и 2013 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на „Летище Пловдив” ЕАД-село К. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди изцяло решението на първостепенния съд, с което осъдителния иск на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 240, ал. 2 ТЗ, предявен срещу Д. А. е бил отхвърлен в пълния негов размер от общо 58 291.27 лв., въззивната инстанция е могла да констатира, че решение за предявяването на тази искова претенция не е било взето от единствено компетентния за това министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията като принципал на „Летище Пловдив” ЕАД, но също и че по делото са налице доказателства за това, че Съветът на директорите, включващ в своя състав и ответника А., е бил надлежно освободен от отговорност за цялата си дейност, включваща и исковия период, което освобождаване е станало по силата на „нарочни протоколни решения на министъра на ТИТС” за съответните календарни години. Така, въз основа на съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, апелативният съд е приел, че „неплащането в срок на наемните вноски се дължи на причини извън ответника, вкл. такива, свързани с отношенията между „Летище Пловдив” ЕАД и Гл. дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”.
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСТГК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че релевантен правен въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че първият от формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК два правни въпроса не е такъв, който надлежно да е бил включен в предмета на спора по делото, докато вторият е с изцяло хипотетичен характер, т.е. и двата реално не са били предмет на произнасянето на Пловдивския апелативен съд с атакуваното решение. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от релевираните две допълнителни предпоставки /по т. 1 и по т. 3 на същия законов текст/.
В заключение, оплакването на касатора „Летище Пловдив” ЕАД-село К. за недопустимост не само на въззивното, но и на първоинстанционното решение, въведено с довод „за нередовност на една от исковите претенции”, но за първи път едва в касационната жалба пред ВКС, не сочи на вероятност такъв порок на атакувания съдебен акт по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК да е налице, доколкото разгледаната по същество искова претенция е само една: осъдителен иск с правно основание по чл. 240, ал. 2 ГПК. Правен нон-сенс е тезата на ищец, че „производството, така както е инициирано, е недопустимо”.
При този изход на делото в настоящето касационно производство и предвид изрично направеното от ответника по касация искане за това, касатора „Летище Пловдив” ЕАД ще следва да бъде осъден – на основанието по чл. 81 ГПК-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да заплати на Д. А. сума в размер на 500 лв. (петстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Варна съгласно приложените по делото Договор за правна защита и съдействие № 168007/22.ІІ.2018 г. и Списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 353 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-и с-в, от 6.ХІІ.2017 г., постановено по т. д. № 574/2017 г.
О С Ъ Ж Д А касатора „Летище Пловдив” ЕАД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], община „Р.”, област П. – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответника по касация Д. Г. А., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес в [населено място], [улица] (ч/з адв. И. Б. от АК-П.), СУМА в размер на 500 лв. (петстотин лева), представляваща изплатено възнаграждение за този негов адвокат от АК-П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2