4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№523
гр. С., 19.07..2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 1080 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуалния му представител адв. Д. Л. срещу решение № 411 от 21.07.2010г. по т. дело № 102/2010г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е отменено решението от 21.10.2009г. по гр. дело № 2280/2007г. на Софийски градски съд, VІ-2 състав, предявеният от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 390 /отм./ ТЗ за сумата 87 459,06 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица № Б1А080501027/18.08.2005г., е отхвърлен като неоснователен и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 2 799,18 лв. – разноски за първоинстанционното производство, сумата 1 319 лв. – разноски за въззивното производство и по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса в размер 1 729 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В инкорпорирано в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за спора, който се решава противоречиво от съдилищата: дали евентуално неизпълнение /забавено изпълнение/ на фиксирано в общите условия задължение на застрахования за представяне на декларация за осъществен месечен износ, което не е скрепено с изрична санкция, поражда законно право на застрахователя да откаже изплащане на обезщетение. Позовава се на противоречие с решение № 1074/01.06.2009г. по т. дело № 2149/2008г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, решение от 07.05.2007г. по т. дело № 1388/2005г. на Софийски градски съд, VІ-1 състав и решение № 167/16.01.2008г. по т. дело № 1224/2007г. на Софийски апелативен съд, 5 състав.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба и изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа, че касаторът формално и едностранчиво е тълкувал мотивацията на съда и се е позовал на приложените от него решения изолирано, без да диференцира спецификата по всяко едно от делата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните по допускане на касационно обжалване на въззивното решение, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че между страните са съществували отношения по договор за експортно застраховане, сключен с рамкова полица за застраховане на плащанията по договори за износ на стоки и услуги срещу краткосрочен търговски риск, по силата на който ответното дружество се е задължило срещу заплащане на застрахователна премия да обезщети застрахования ищец съгласно условията, сроковете и покритията по рамковата полица в съответствие с Общите условия за застраховане на плащанията за износ срещу краткосрочен търговски риск в редакцията, приета с Протокол № 21/16.12.2002г. за определен срок. Установил е, че ищцовото дружество е осъществило застрахования износ на чуждестранния съконтрахент, купувачът е получил стоката, но не е заплатил уговорената и фактурирана цена. Решаващият съдебен състав е отхвърлил предявения иск поради неизпълнение на задължението на ищеца по чл. 16, ал. 1 от Общите условия за подаване на декларация за осъществения износ в установения в посочената норма срок. Изложил е съображения, че подаването на декларацията за осъществения през м. септември 2005г. износ след срока по чл. 16 от Общите условия – на 08.11.2005г. вместо до 10.10.2005г., е породило за застрахователя правото да откаже изплащането на обезщетение по недекларирания износ.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид доводите в касационната жалба и инкорпорираното в нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и въззивното решение, посоченият от касатора материалноправен въпрос „дали забавеното изпълнение на фиксирано в Общите условия за застраховане на плащания по договори за износ срещу краткосрочен търговски риск задължение на застрахования за представяне на декларация за осъществен месечен износ, което не е скрепено с изрична санкция, поражда право на застрахователя да откаже изплащане на обезщетение” е от значение за изхода на настоящия правен спор. Релевантният материалноправен въпрос се решава противоречиво от съдилищата, което се установява от представените от касатора влезли в сила решение № 1074/01.06.2009г. по т. дело № 2149/2008г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, недопуснато до касационно обжалване, и решение от 07.05.2007г. по т. дело № 1388/2005г. на Софийски градски съд, VІ ТО, 1 състав, оставено в сила с решение № 167/16.01.2008г. по т. дело № 1224/2007г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, което не е допуснато до касационно обжалване. В посочените съдебни актове възраженията на ответника [фирма], [населено място] за недължимост на застрахователните обезщетения поради недеклариране на извършените от ищците износи в срока по чл. 16, ал. 1 от Общите условия са приети за неоснователни, като са изложени съображения, че непредставянето на декларацията за осъществен месечен износ съгласно чл. 16, ал. 1 ОУ не обуславя отказ от заплащане на застрахователно обезщетение при липсата на изрична санкция. Прието е, че задължението за деклариране на месечния износ по чл. 16, ал. 1 от ОУ е от значение за осигуряване правото на застрахователя да определи размера на дължимата текуща застрахователна премия съгласно чл. 15, ал. 2 ОУ, като забавеното деклариране би породило единствено отговорност за забава на застрахования, наред със заплащането на самата текуща премия.
Поради наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, въззивното решение на Софийски апелативен съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 411 от 21.07.2010г. по т. дело № 102/2010г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 1 749,18 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.