О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
гр.София, 02.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и пети април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 465/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Т. П. С. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 22.12.2011 г. по гр.д.№ 2873/ 2011 г., допълнено в частта за разноските с определение от 06.02.2012 г. С него е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 35128/ 2010 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против [фирма] искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 287/ 17.05.2010 г. на изпълнителния директор на [фирма], за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „специалист административно обслужване и контрол на решенията” в отдел „Координация и анализ” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 12 000 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката формулира въпросите променено ли е щатното разписание на [фирма] със заповед № 84/ 23.02.2010 г. и съкратени ли са с тази заповед щатните бройки за длъжността на ищцата. Освен това повдига материалноправният въпрос (уточнен) трябва ли уволнението поради съкращаване на щата да се предхожда от промяна в щатното разписание и утвърждаване от работодателя на ново щатно разписание, за да бъде законно. Счита, че по тези въпроси има противоречива практика, като се позовава на решения на ВКС по гр.д.№ 1149/ 2005 г., V г.о., № 2754/ 2000 г., ІІІ г.о. и № 2415/ 2005 г., І г.о. Поради това моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация [фирма] оспорва жалбата. Счита, че няма основания за допускане на обжалването, тъй като посочените и представени от жалбоподателката съдебни решения не са в противоречие с правните изводи, направени от въззивния съд.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Въпросите променено ли е щатното разписание на [фирма] със заповед № 84/ 23.02.2010 г. и съкратени ли са с тази заповед щатните бройки за длъжността на ищцата не са правни, а фактически. По такива въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато, тъй като в производството по чл.288 от ГПК касационната инстанция не може да проверява правилността на фактическите констатации на въззивния съд. Основание за допускане на обжалването могат да бъдат само правните разрешения на въззивния съд, а не установите факти. Доколкото обуславя решението, основание за допускане на обжалването може да е само отговорът, който градският съд е дал на въпроса за значението на съставянето на ново щатно разписание за законността на уволнението.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел за установено, че страните са били в трудово правоотношение, което е прекратено поради съкращаване на щата. Съкращаването е извършено въз основа на взето решение от съвета на директорите на акционерното дружество и издадена въз основа на него заповед на изпълнителния директор, с която са премахнати всички щатни бройки за длъжността „специалист административно обслужване и контрол на решенията” в отдел „Координация и анализ”. Съкращаването не е фиктивно и работодателят не е бил длъжен да извършва подбор. Работничката не се е ползвала от предварителна закрила при уволнение тъй като не се е присъединила към действащия към момента на издаване на уволнителната заповед колективен трудов договор. Като краен извод е прието, че уволнението е извършено законно.
При тези изводи на въззивния съд поставеният от жалбоподателката правен въпрос обуславя въззивното решение, но не се разрешава противоречиво от съдилищата. Съдът е съобразил установената практика, според която законът не въвежда изискване за форма, в която работодателят да обективира решението си за съкращаване на щата. Достатъчно е да се установи, че такова е извършено реално преди издаване на уволнителната заповед. Работодателят не е длъжен да съставя ново щатно разписание, той може въобще да не е съставял такъв документ в предприятието си. Не е прието нещо различно в съдебните решения, на които жалбоподателката се позовава. В акта на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ № 2754/ 2000 г., изрично е посочено, че правопораждащо действие за съкращаването на щата има решението на работодателя за извършването му, а не отразяването в щатното разписание, което е техническа дейност и има само декларативно значение. Точно същото е прието и в обжалвания акт, противоречие в правните разрешения на двете решения няма. В решение на ВКС по гр.д.№ 1149/ 2005 г., V г.о., уволнението е обявено за незаконно, защото по делото е останало недоказано, че преди издаване на уволнителната заповед щатът е бил съкратен. Въпросът дали има утвърдено щатно разписание преди издаване на уволнителната заповед е разгледан на плоскостта налице ли са годни доказателства за такова съкращаване, а не като пораждащ потестативното право на работодателя факт. А в решение на ВКС по гр.д.№ 2415/ 2005 г., І г.о., е взето становище, че надлежно утвърдените старо и ново щатни разписания са доказателство за съкращаване на щата, но не й че това са единствените възможни доказателства за този факт или че без изготвянето на такива документи фактът не е настъпил. Така че и трите представени от жалбоподателката решения не разрешават повдигнатия в изложението й по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК правен въпрос по начин, различен от възприетото в обжалваното решение и не обосновават наличието на предпоставката на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Съответно няма основания за допускане на обжалването и по въпроса за дължимите разноски, тъй като съдът е съобразил установената практика, че ответникът по трудови дела има право на разноски в случай на отхвърляне на предявените срещу него искове.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на въззивно решение на Софийски градски съд от 22.12.2011 г. по гр.д.№ 2873/ 2011 г., допълнено в частта за разноските с определение от 06.02.2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: