О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
гр. София, 22.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 979/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. Е., [населено място], чрез процесуалния й представител адвокат Б. Т., срещу въззивно решение № 325 от 10.11.2017 г. по в. гр. д. № 497/2017 г. по описа на Окръжен съд – Перник. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че въпреки събраните по делото доказателства, че балконът на втория етаж е удължен от ответниците след закупуването на имота, е направен необоснован извод, че строителството е осъществено от праводателите на страните. Неправилно е приложена разпоредбата на чл.50 ЗС, тъй като в случая са извършени действия в имота на ищците. Относно допустимостта на иска по чл. 109 ЗС срещу съсобственик на недвижим имот или срещу собственик на съседен имот и компетентността на съда да разрешава спор дали направеният строеж без разрешение или в отклонение на разрешението и на другите книжа подлежи на премахване, решението е постановено в противоречие с ТР № 31/1985 г., ОСГК, ВС.
Ответниците по касационната жалба – К. Д. Г. и Д. Г. Г., [населено място], чрез пълномощника си адвокат М. Т., оспорват жалбата и считат, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендират присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С въззивното решение е потвърдено решение № 355/2017 г. по гр. д. № 4586/2016 г. на Районен съд – Перник, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от А. Г. Е. против Д. Г. Г. и К. Д. Г. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, изразяващи се в уширяване и удължаване на балкона на югозападната фасада и поставянето на топлоизолация в собственото им жилище, находящо се на адрес: [населено място], [улица], представляващо втори жилищен етаж с идентификатор 68789.16.450.4.2 по КККР на [населено място] и североизточната част от таванското помещение с идентификатор 68789.16.450.4.3 по КККР на [населено място], представляващи част от жилищна сграда построена в недвижим имот с идентификатор 68789.16.450, както и в обособяването на площадка от тротоарни плочки и поставянето на двойна дворна врата в дворното място, обслужващо жилищния имот, с които действия пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху собствения и недвижим имот, разположен в същата жилищна сграда и представляващ първи жилищен етаж и западната част от таванското помещение, с идентификатори съответно 68789.16.450.4.1 и 68789.16.450.4.4 по КККР на [населено място], както и да възстановят предишното положение.
Въззивният съд е приел, че страните са съсобственици на жилищна сграда в режим на етажна собственост и на гаражи – ищцата – на първи жилищен етаж, със застроена площ от 97 кв. м., ведно с 3/4 ид. части от две избени помещения (мазе и стая) и 1/2 ид. част от общите части, на западната част от таванския етаж и на гараж, а ответниците – на втори жилищен етаж, на североизточната част от таванския етаж и на гараж. Реалното ползване на дворното място, в което е построена жилищната сграда, е разпределено между праводателите на страните чрез съдебна спогодба, като не е променяно до настоящия момент. Терасата на втория етаж не е удължавана или уширявана от ответниците и винаги е била по – малка от терасата на ищцата. С извършените строителни и ремонтни дейности не е утежнена конструкцията на терасата на втория етаж, не се създава опасност за срутването, тъй като не „лежи” на покрива на терасата на първия етаж. Жилищната сграда, в която са обектите – индивидуална собственост на страните, е построена преди 1987 г. в отклонение на одобрените строителни книжа, поради което попада в хипотезата на § 16, ал.1 от ПР от ЗУТ вр. с §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ и е в режим на търпимост, за което е издадено удостоверение № УТ-153/03.12.2014 г., като отклонението от одобрения проект за изграждането засяга и двата балкона. Изложени са съображения, че в производството по чл. 109 ЗС удостоверението за търпимост по §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ не е безусловно основание за запазване на търпимия строеж, съответно за отхвърляне на негаторния иск. Разпоредбата на §16 от ПР на ЗУТ е неотносима към вещноправните последици от незаконното строителство и статутът на търпимост не може да породи за собственика, чието право на собственост е засегнато от строежа да търпи създаденото по този начин ограничение на правото си на собственост. Обстоятелството дали един незаконен стоеж е в режим на „търпимост” е без значение за правото да се иска неговото премахване, в случай, че същият ограничава или смущава пълноценното му ползване от останалите лица (съсобственици), т. е. им пречи да упражняват правата си в пълен обем. При спор дали строежът е търпим и представлява пречка за упражняване правото на собственост на ищеца, гражданският съд следва да провери констатациите на удостоверението за търпимост. В случая обаче спор за търпимост на строежа няма. Освен това, ищцата не е доказала, че извършените от ответниците действия по реконструкция на терасата на собствения им жилищен етаж и изграждането на парапет от газобетонни тухли, вместо съществуващ метален такъв с поставяне на плексигласова „козирка” пречат или смущават правото и на собственост. Стоманобетонната плоча на терасата на втория етаж е съществувала и търпяна от праводателите и на двете страни от момента на изграждане на сградата и на двете тераси и ищцата не може да претендира премахването и от ответниците. Поставянето на топлоизолация на втория етаж /„текущ ремонт“ на строеж по см. на §5, т. 43 от ДР на ЗУТ/, обособяването на дворното място с тротоарни плочки, както и изграждането на двойна портална врата, която осигурява достъп на ответниците до частта от дворното място, която им е разпределена за реално ползване, не съставляват действия, ограничаващи правото на собственост върху първия жилищен етаж или правото на ползване на ищцата на прилежащото дворно място. Те не са извършени в нарушение на строителни или санитарно – хигиенни правила и норми и не създават пречки за съсобственика по – големи от обикновените по смисъла на чл. 50 ЗС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства.
В разглеждания случай касаторът не е поставил конкретен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, обосноваващ прилагане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Наведени са оплаквания, че с действията си ответниците препятстват пълноценното упражняване на правото на собственост на ищцата и създават пречки по – големи от обикновените. Тези оплаквания са по съществото на спора, касаят преценката и обсъждането на доказателствата по делото, съответно обосноваността на изводите на съда, но не могат да послужат като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване в производството по предварителна селекция на касационните жалби по чл. 288 ГПК. Те са основания за касиране на вече допуснато до касационно обжалване въззивно решение, поради евентуалната му неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК. Следва да се посочи, че въззивният съд е направил изводите си за неоснователност на иска след съвкупна преценка на всички доказателства по делото /писмени доказателства, свидетелски показания, заключение на съдебно – техническа експертиза/, и в съответствие с трайно установената практика на ВКС, че не всяко въздействие върху имота, може да обоснове основателност на негаторния иск по чл. 109 ЗС, а само онова пряко или косвено посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което го засяга неоснователно. Неоснователното действие не зависи само от това дали има позитивна административна санкция или не, когато се касае до наличие на разрешителен режим за извършване на определени действия, а и от това дали действието пречи на нормалното ползване на собствения на ищеца имот съгласно предназначението му. В случая въззивният съд е приел, че липсва спор относно търпимостта на строежа и от доказателствата не е установено удостоверението да е в „непримиримо и нетърпимо несъответствие на материалния закон“ по смисъла на ТР № 31/1985 г., ОСГК, ВС. По начало само фактът, че е налице търпим строеж, не може да послужи като безусловно основание за уважаване на негаторния иск, без ищецът да е доказал, че с действията си ответниците препятстват пълноценното упражняване на правото му на собственост, и то в контекста на чл. 50 ЗС. Целта на производството по чл. 109 ЗС е да бъде преустановено неправомерно поведение на ответника, но само в рамките, до които чрез него се уврежда правната сфера на ищеца.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
Предвид изхода на производството по чл. 288 ГПК и направеното в отговора на касационната жалба искане, жалбоподателят следва да заплати разноски на ответниците по касационната жалба К. Д. Г. и Д. Г. Г. в размер на 500 лева /петстотин лева/ – възнаграждение за един адвокат, съгласно приложените доказателства.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 325 от 10.11.2017 г. по в. гр. д. № 497/2017 г. по описа на Окръжен съд – Перник.
ОСЪЖДА А. Г. Е. да заплати на К. Д. Г. и Д. Г. Г. разноски за производството по чл. 288 ГПК в размер на общо 500 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: