O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
София, 23.12.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1898/2019 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 28481/01.03.2019 год. на Ц. Н. Т. и И. Н. Т., и двете от [населено място], заявена чрез процесуалния им представител адв. Ц. П.- САК срещу въззивно Решение Nо 7841 от 12.12.2018 година, постановено по гр. възз.д. Nо 8067/2017 година на Софийския градски съд- ГО, IV- Б състав.
Посоченото решение се обжалва с доводи касаещи неуважената възлагателна претенция на Ц. Т. по чл. 288, ал.3 ГПК ( отм.), като с касационната жалба се поддържат доводи за неправилност поради неточно прилагане на материалния закон – чл. 349, ал.2 ГПК (въпреки изрично посоченото от съда основание за възлагане по чл. 288, ал.3 ГПК- отм.), чл. 203 ЗУТ относно поделяемостта на жилищния имот в [населено място], чл. 30, ал. 3 ЗС, касаещ неуважената и претенция по сметки.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпросите: Доказано ли е в настоящия случай, че Ц. Т. е живяла в жилищната сграда с идентификатор ****, намираща се в [населено място] [улица] по време на смъртта на наследодателя и И. Т. ? Представлява ли злоупотреба с правото прехвърлянето на собственост върху друг имот преди или по време на делбеното производство от стана на съделителя, направил възлагателна претенция ? Може ли да бъде уважена възлагателна претенция, когато жилищната нужда е възникнала в следствие на прехвърлителна сделка, сключена по време на делбеното производство, с която съделителят е отчуждил друг свои недвижим имот или идеални части от недвижим имот ? Към кой момент следва съдът да прецени жилищната нужда – към откриването на наследството или към момента на постановяване на решението ? Във всеки случай по чл. 172 ГПК ли не следва да бъдат кредитирани свидетелските показания и установява ли се от показанията на св.А. , че Ц. Т. е живяла в имота към смъртта на праводателя си ? с довод, че същите са произнесени от въззивния съд в противоречие с т.т. 5 и 7 на ТР № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС, Решение № 29 от 17.04.2018 год. по гр.д. № 1729/2017 год. на ВКС, ГК I г.о.; Решение № 166/04.07.2011 год. по гр.д. № 1390/2010 год. на ВКС, II г.о.; Решение № 19 от 08.02.2013 год. на ВКС, ГК II г.о.
Искането да се допусне касационното обжалване се подържа с довод за противоречие с практиката на ВКС по въпросите за приложение на чл. 30, ал. 3 ЗС и по конкретно – Във всеки случай по чл. 172 ГПК ли не следва да бъдат кредитирани свидетелските показания? Достоверни ли са показанията на св.А., разгледани във връзка с другите обстоятелства по делото ? Има ли експертизата производен характер и може ли да установи момента на извършване на СМР от страна на лице, което е представило документи за това ? когато друго лице е претендирало в съдебен процес да е извършило подобрения, но няма сила на пресъдено нещо по този въпрос (или претенцията му е отхвърлена) задължен ли е съдът в друг процес, в който друго лице претендира да е извършило подобренията, да приеме, че именно първото лице ги е извършило?, обективирана по Решение № 34/22.02.2016 год. по гр.д. № 4657/2015 год. на ВКС, II г.о.; Решение № 338/20.11.2013 год. по гр.д. № 1269/2012 год. на ВКС, IV г.о.; Решение № 324/22.04.2010 год. по гр.д. № 1413/2009 год. на ВКС, IV г.о. и др.; основание за допускане на обжалването по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл.280, ал.1 т.1 ГПК с довод, че с въззивното решение са допуснати съществени процесуални нарушение по въпроси , касаещи поделяемостта на делбения имот, произнесени в противоречие с практиката на ВКС, конкретно на критерия „ неудобства, по големи от обикновените “ по см. на чл.39, ал.2 ЗС и чл. 203 ЗУТ , по Решение № 102/19.07.2013 год. по гр.д. № 490 /2012 год. на ВКС, I г.о.; Решение № 233/12.05.2010 год. по гр.д. № 1065 /2009 год. на ВКС, I г.о. и Решение № 826/22.11.2010 год. по гр.д. № 257/ 2009 год. на ВКС, I г.о. както и въпросите: Поделяем ли е имот с идентификатор № **** намиращ се в [населено място], [улица] ? При направено доказателствено искане за даване на възможност за представяне на архитектурен / технически проект, когато в производството по делба е установено, че имотът е реално поделяем, следва ли съдът да даде възможност за това ? При направено искане за изпращане на архитектурен проект за одобрение от страна на общинската администрация по чл. 203 ЗУТ следва ли съдът да го уважи и да съдейства на страните /длъжен ли е съдът да извърши процедурата по чл. 203 ЗУТ, когато се установи поделяемостта на имота и съделител е поискал това ? Нарушил ли е въззивният съд процесуалния закон, като е отхвърлил направеното искане от 08.11.2018 година за извършване на процедура по чл. 203 ГПК, тъй като го е счел за неотносимо/ неоснователно ? в противоречие с ТР № 1/2003 год. на ОСГТК на ВКС, Решение № 20/06.02.2015 год. по гр.д. № 4692/ 2014 год. на ВКС, I г.о.; Решение № 39 / 13.02. 2014 год. по гр.д. № 4890/ 2014 год. на ВКС, I г.о.; Решение № 38 / 21.06.2017 год. по гр.д. № 3511/ 2016 год. на ВКС, I г.о.
В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация К. М., с който същата излага доводи за недопускане на касационното обжалване поради липса на основания за това. Поддържат се доводи и за неоснователност на изложените по същество доводи относно основанията за възлагане на делбения имот .
Настоящият състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационнта жалба основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и съобрази ограниченията за касационен контрол, установени в разпоредбата на чл. 280, ал.3 ГПК намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт на въззивния съд- решение по иск за съдебна делба, поради което се явява процесуално допустима.
С посоченото решение, въззивният съд в правомощията, установени с чл. 196 и сл. ГПК (отм.) е оставил в сила решението на първата инстанция по извършване делбата на едноетажната жилищна сграда на основание чл. 288 , ал. 3 ГПК (отм.) чрез възлагане в дял на съделителя К. М., уравнявайки в пари дела на съделителя Ц. Т. (заместила в производството покойния и баща И. Т.), ведно с прилежащите идеални части от дворното място като прилежаща част към жилищната сграда. Поземлените имоти – земеделска земя, находящи се в землището на [населено място], [община], са изнесени на публична продан. Заявената претенция на Ц. Т. по сметки, на основание чл. 30, ал. 3 ГПК в размер на сумата 7 290.69 лв. за извършени подобрения на жилищния делбен имот е отхвърлена като неоснователна. Заявената претенция на Ц. Т. по чл. 288 , ал.3 ГПК (отм.) не е била уважена.
За да постанови решението си по извършване на делбата на жилищния имот, решаващият съд е съобразил обстоятелствата : имотът е жилищен и неподеляем, принадлежал е на общите на страните наследодатели, като в резултат на извършените след смъртта на съпруга на К. М. и след смъртта на И. Т. сделки между сънаследниците, съсобствеността е останала между К. М. и Ц. Т. при права 11/16 идеални части за първата и 5/16 идеални части за втората . възлагането по реда на чл. 288, ал.3 ГПК ( отм.) е извършено в полза на К. М. , като е прието, че именно тя отговаря на условията на закона – живяла е заедно с наследодателите в имота към момента на тяхната смърт в делбения имот, както и към момента на смъртта на съпруга си, не притежава друго жилище. Ц. Т. не отговаря на условията за възлагане на имота, доколкото не е установено, че същата е живяла с наследодателите в имота към момента на откриване на наследството, същата е прехвърлила (заменила) идеална част от свои недвижим имот на сестра си срещу нейната част от спорния недвижим имот в хода на производството.
За да приеме, че жилищният имот е неподеляем, съдът е обсъдил обстойно заключенията на приетите експертизи по делото и е направил обоснован извод за неподеляемост на жилищния имот при данните за конкретно извършеното реализиране на архитектурния проект, без втори етаж.
За да отхвърли претенцията на Ц. Т. за подобрения, съдът е съобразил липсата на категорични доказателства от кого са извършени подобренията, данните, че е бил налице правен спор през 2015 година, по който същите подобрения са претендирани като осъществени от бащата на страната.
След преценка на доводите на касатора и като съобрази основанията за селекция, съобразно разясненията на ТР 3 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не можа да бъде допуснато.
Касационното обжалване не може да се допусне по поставените въпроси, касаещи условията при които съдът извършва делбата на неподеляем жилищен имот по реда и на основание чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.). Критериите на закона в отменената редакция на чл. 288, ал. 3 ГПК (ДВ.бр.124/97 год.) са разписани ясно, а с дадените задължителни разяснения с ТР № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС е посочен смисъла на тълкуване при тяхното приложение. Пак там изрично се сочи , че предпоставките да се извърши възлагане по реда и на основание чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) следва да са налице и то при условията на кумулативност. Липсата на която и да е от тях изключва възможността за възлагане на неподеляемия жилищен имот на посоченото законово основание.
Основният мотив на въззивния съд да приеме , че не може да се уважи претенцията на Ц. Т. е обстоятелството, че същата не е доказала обстоятелството, че е живяла с наследодателя към момента на откриване на наследството. В случая се касае до наследството, останало от общите наследодатели – баба и дядо на страната, поради което поставените въпроси, касаещи квалификацията и правните последиците при извършени разпореждания с друг (собствен) недвижим имот по време на делбеното производството, за възможността да бъде уважена възлагателна претенция, когато жилищната нужда е възникнала в следствие на прехвърлителна сделка, сключена по време на делбеното производство, с която съделителят е отчуждил друг свои недвижим имот или идеални части от недвижим имот и към кой момент следва съдът да прецени жилищната нужда – към откриването на наследството или към момента на постановяване на решението, се явяват ирелевантни след като е безспорен факта, че заявилата възлагателна претенция Ц. Т. не е живяла с общите наследодатели Т. Т. и Г. Т. към момента на откриване на наследството за всеки от тях- съответно 1997 год. и 1999 година , а имотът, предмет на делбата, е останал в наследство именно от тях.
Поставените въпроси за начина на преценка на свидетелските показания по реда на чл. 172 ГПК и по конкретно тези на св.А. и дали чрез тях е доказан спорния факт, че Ц. Т. е живяла в жилищната сграда с идентификатор 68134.508.1177.1, намираща се в [населено място] [улица] по време на смъртта на наследодателя и И. Т. – неин дядо, не могат да се определят нито като обуславящи изхода на спора, доколкото се касае до правно релевантен , но конкретен за конкретния спор факт, а не до принципно становище как следва да се ценят гласните доказателства, поради което и не може да се направи извод, че имат отношение към селекцията на касационната жалба.
Въпросът за преценката на жилищната нужда , като критерий за възлагане на неподеляем жилищен имот съществуваше в закона- чл. 288, ал. 3 ГПК (отм..) до изменението на разпоредбата с ДВ. бр.124/97 година, а доколкото искът за делба е заявен на през 2001 година, то този критерий е ирелевантен за приложимия закон- а именно чл. 288, ал.2 ГПК ( отм.) , но в редакцията му с ДВ. бр.124/97 година.ето защо въпросът няма характеристиката на обуславящ изхода на спора и също не може да се цени като основание за преценка за допускане на касационното обжалване.
Поставените въпроси, касаещи отхвърлената претенция по чл. 30, ал.3 ЗС отново засяга въпроси по приложение на чл. 172 ГПК – за начина на кредитиране на конкретни свидетелски показания и преценката за достоверност, и по точно на показанията на св. А.; за характера на експертизата по делото и за обстоятелствата, които страната може да установи с помощта на експертното становище. По естеството тези въпроси касаят начина на установяване на правно релевантните факти по делото, касаят изясняване на фактическата обстановка по конкретния спор и не могат да служат за база на селекция и съпоставка с цитираната съдебна практика, доколкото няма припокриване на фактите не може да се установи различно приложение на една и съща материално-правна норма.
Въпросът за конкретната преценка на обстоятелството по делото в контекста на цялостния доказателствен материал – в случая в хипотеза, при която „друго лице е претендирало в съдебен процес да е извършило (същите) подобрения, но без постановено решение, ползващо се сила на пресъдено нещо или при отхвърлена претенция, задължен ли е съдът в друг процес, в който друго лице претендира да е извършило подобренията, да приеме, че именно първото лице ги е извършило? “ е ирелевантен за спора по чл. 30, ал.3 ЗС доколкото мотивите на съда да не уважат иска на Ц. Т. за подобрения е, че противоречивите доказателствата относно авторството им, не дават основание да се приеме, че същите са извършени от заявилата иска Ц. Т..
Исканото касационно обжалване не може да бъде допуснато и по въпросите, изведени от касатора относно поделяемостта на делбения имот.
Доводите, че възприетата от съда „неподеляемост на процесната жилищна сграда“, е въпрос, произнесени в противоречие с практиката на ВКС, и по конкретно на критерия „ неудобства, по големи от обикновените “ по см. на чл. 39, ал. 2 ЗС и чл. 203 ЗУТ “не може да бъде споделен. Съдебната практика по този въпрос е непротиворечива, прилагана без сериозни отклонения години наред, базирана изцяло на безспорно установена от гл.т. на действащите строителните-правила и норми (СПН) възможност за обособяване на самостоятелни дялове от общата вещ , установена на база 1./одобрен инвестиционен проект от органите на местната администрация , включващ архитектурна част , ел. част, ОВ, противопожарна и др., 2./ установена стойност на необходимото преустройство по пазарни цени и 3./ съпоставено с пазарната стойност на делбения имот в рамките на 10 % . При мотивите на въззивния съд, че не може да бъде направен безусловен извод за поделяемост, поради липса на предпоставките според действащите СПН на посочената нормативната уредба, то останалите предпоставки – а именно критерият за размера на преустройството и това, дали същото може да бъде осъществено е без значение и не може да бъде третиран като обуславящ изхода на спора правен въпрос.
По изложените съображения, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 28481 / 01.03.2019 год. на Ц. Н. Т. и И. Н. Т. , и двете от [населено място], заявена чрез процесуалния им представител адв. Ц. П.- САК срещу въззивно Решение Nо 7841 от 12.12.2018 година, постановено по гр. възз.д. Nо 8067/2017 година на Софийския градски съд- ГО, IV- Б състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :