4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
Гр. С., 26.08.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на единадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 3206/2013 г
Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] /с вх. № 11480/22.04.2013 г. на регистратурата на Пловдивския окръжен съд/ подадена чрез процесуалния му представител адвокат Н. С. от АК-П. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 469/18.03.2013 г. по в.гр.д.№ 3780/2012 г. С това решение е потвърдено първоинстанционното решение на Пловдивския районен съд № 3349/24.09.2012 г. по гр.д.№ 3374/2012 г., с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] иск по чл. 422, ал. 1 ГПК и е признато за установено, че ответника-касатор дължи на ищеца сумите 17935.70 лв.-неустойка за забавено изпълнение по чл.60 от сключен между страните договор за отдаване на автомобили при условията на финансов лизинг от 03.04.2006 г., както и 4602.64 лв. – неустойка по чл.66 за предсрочно прекратяване на същия договор по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на Районен съд – Пловдив № 43/03.01.2012 г. по ч.гр.д.№ 24625/2011 г.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
С допълнителна молба към касационната жалба без да формулира съществения за изхода на спора материалноправен или процесуален въпрос, касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК позовавайки се на приложено към жалбата решение в обратен смисъл на Пловдивския районен съд № 330/31.01.2013 г. по гр.д.№ 2779/2012 г. между същите страни, за което липсват данни, че е влязло в законна сила.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Т.В. от САК изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни. Претендира заплащане на съдебни разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се прави с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявения иск по чл. 422 ал.1 ГПК, като е признал за установено, че ответникът-касатор дължи сумите по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК както следва: 17935.70 лв. – неустойка за забавено изпълнение по чл.60 от сключения между страните договор за отдаване на автомобили при условията на финансов лизинг и 4602.64 лв. – неустойка по чл. 66 за предсрочно прекратяване на същия договор. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал, включително заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел за установено, че ответникът-лизингополучател се явява неизправна страна по сключения договор, тъй като не е изплащал в договорения срок дължимите месечни лизингови вноски, съгласно изготвения погасителен план, което е дало основание на лизингодателя след изпратено уведомление да прекрати лизинговия договор и да претендира заплащането на уговорените неустойки за забавено плащане и за предсрочно прекратяване на договора. Позовавайки се на задължителната практика на ВКС обективирана в т.3 на ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС съдът е счел за неоснователно направеното от ответника възражение за недействителност поради накърняване на добрите нрави на клаузата за неустойка предвидена в чл.60 на лизинговия договор, тъй като в случая размерът на неустойката за забава е нарастнал не поради високата база за начисляването й, а в резултат на продължителния период на неизпълнение от страна на лизингополучателя. Решаващият съдебен състав е постановил решението си след обсъждане и цялостен анализ на събраните по делото доказателства и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи.
Съгласно указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, който е от решаващо значение за крайния изход на спора и по отношение на който е налице някое от основанията предвидени в чл.280 ал.1 ГПК. Правният въпрос трябва да е от значение за предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното решение с оглед възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или преценката на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение предвидени в чл.281, т. 3 ГПК. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото разрешен с обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба. Не се допуска касационно обжалване по въпрос различен от този, който сочи касатора, освен ако се касае за нищожност или недопустимост на обжалваното решение, каквито данни в случая не са налице.
Видно от съдържанието на въззивната жалба и допълнителното изложение към нея касаторът не е конкретизирал съществения материалноправен или процесуален въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение. В случая отговорът на въпроса за дължимостта на процесните неустойки – предмет на предявения установителен иск и изпълнението на задълженията на страните по процесния договор за лизинг е изцяло в зависимост от установените факти и събраните доказателства по конкретното дело. В тази връзка извършената от съда суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК. Правилността на фактическите изводи на въззивния съд не могат да бъдат ревизирани в производството по чл.288 ГПК, тъй като са предмет на самия касационен контрол, в който смисъл са и указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице и твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал. 1 т. 2 ГПК поради наличие на противоречива съдебна практика, тъй като липсват данни, че представеното съдебно решение по гр.д.№ 2779/2012 г. на Пловдивския районен съд по аналогичен спор между същите страни е влязло в законна сила, каквото е изискването предвидено в цитирания текст на ГПК и указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
При тези данни, с оглед изхода на настоящото производство, съдебни разноски на касатора не се дължат. Такива не следва да бъдат присъждани и на ответника по касационната жалба, тъй като липсват данни, че са били направени за касационното производство. Към отговора си на касационната жалба [фирма] не е представил документ за изплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 469/18.03.2013 г. постановено по в.гр.д.№ 3760/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: