Определение №523 от 28.10.2013 по гр. дело №5041/5041 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 523

София, 28.10.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.5041 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №367 от 01.03.13г. по гр.д.№2629/12г. на Варненския окръжен съд, постановено при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция, след частична отмяна на решение №2854 от 15.10.2008г. по гр.д.№2929/07г. на Варненския районен съд, е отхвърлен предявеният от К. Х. С., К. Д. П., Х. В. П. и Д. В. П. срещу Г. Н. С., Н. Л. М. и С. Л. С. отрицателен установителен иск – че ответниците не са собственици на реална част от имот пл.№490 по ПНИ на СО „М. рид, Б.а ч. и Д.” и КККР, одобрени през 2008г., която реална част попада в стар имот №3926 по П. на същата местност, при граници обозначени с букви АБСД на скицата на стр.42 на същото дело.
Въззивният съд е приел, че ответниците са собственици на спорния имот, който е бил предоставен за ползване на техния наследодател Л. Б. С. по реда на ПМС №21/1963г.; наследодателят е застроил имота през 1979г. -1980г. с масивна сграда, а впоследствие земята е изкупена в сроковете и при условията на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ.
Обсъдено е подробно възражението на ищците, че липсва идентичност между имота, който е бил предоставен за ползване на Л. С. по ПМС №21/1963г. и този, в който ответниците реално се намират. Съдът е констатирал, Л. Б. фигурира в два списъка на ползватели. В списъка към протокол №8/4 от 19.05.67г. на Г. В. е посочено, че му е предоставена земя от 0,7 дка в местността „Г.”, без посочени съседи. В друг списък, в който е посочено, че земята е предоставена с решение по протокол №28/26.04.67г. и протокол №8/4 от 19.05.67г., Л. С. е вписан като ползвател на 0,8 дка в местността „Ян т.”, без посочени съседи. Към този списък има скица, в която като съседи на Л. С. са посочени път и Т. М.. Обсъдено е и препис-извлечение от протокол №8/4 от 19.05.67г., издадено от ОбНС В. под №2473/03.08.1968г., според което на Л. С. е предоставена земя от 0,8 дка в местността „Ян т.”. Обсъден е позволителният билет за строителство №113/22.10.79г., в който като граница отново фигурира Т. М. , както и П. Р.. Тези съседи са нанесени и в КП на местността „Б. ч., Д.” от 1987-1989г. Обсъдено е и заключението на вещото лице, прието при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция, което достига до извод за идентичност между предоставената земя в местността „Ян т.” и процесния имот. Направен е извод, че предоставената на Л. С. земя не в местността „Г.”, а в местността „Ян т.” и че има идентичност между тази земя и процесния имот.
Касационна жалба срещу въззивното решение в отхвърлителната му част е подадена от ищците К. Х. С., К. Д. П., Х. В. П. и Д. В. П.. Жалбоподателите считат, че по делото не са събрани безспорни писмени доказателства, от които да се установи къде е бил имотът, предоставен за ползване на Л. С.. Позовават се на единия от двата списъка на ползватели, в който е посочен имот в местността „Г.”. Освен това считат, че последното вещо лице не се е съобразило с границите на имота, описани от самите ответници. Свидетелите също не са установили поне три граници. Съдът отказал да допусне тройна експертиза, а с решението си присъдил и разноски на ответниците, каквито те не са искали.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Допустимо ли е да се доказва едно учредено право на ползване по реда на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ само и единствено със свидетелски показания.
По този въпрос въззивното решение противоречало на решение №1103/07.10.2008г. по гр.д.№4121/07г. на ВКС, ІV ГО, както и на решение №173 от 27.07.10г. по гр.д.№5166/08г. на ВКС, ІV ГО.
2. Допустимо ли е да не бъде допусната тройна или повторна експертиза, когато единичната е оспорена по предвидения в ГПК ред.
По този въпрос не е мотивирано нито едно от основанията по чл.280 ГПК.
3. Допустимо ли е да бъдат присъдени разноски по делото, когато за същите не е представен списък по чл.80 ГПК и не е направено искане за тяхното присъждане до приключване на устните състезания.
По този въпрос се поддържа твърдение за противоречие на въззивното решение и решение №1236/06.10.09г. по гр.д.№1299/09г. на САС. 4. Допустимо ли е правото на ползване, учредено по реда на някой от актовете по §63 от ППЗСПЗЗ /ПМС №456/11.12.97г./ на лицата по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ да се доказва единствено със свидетелски показания, като се игнорират писмените доказателства, представляващи официални документи.
По този въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците в производството Г. Н. С., Н. Л. М. и С. Л. С. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество, а освен това е и неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Не съществува връзка между първия въпрос и обжалваното въззивно решение. Въззивният съд е събирал гласни доказателства единствено за установяване идентичността между имота, който е бил предоставен за ползване на наследодателя на ответниците и процесния имот. Свидетелите не са установявали самия акт на предоставяне на имота за ползване, тъй като за това има писмени доказателства. Освен това въззивното решение е основано само на писмените доказателства по делото и на експертизата, а не на свидетелските показания. Самата експертиза не се позовава на свидетелските показания. Посочените от въззивния съд решения на ВКС са неотносими към спора по настоящото дело, тъй като не са свързани с основния спор за начина на установяване на идентичност между два имота.
По втория въпрос жалбоподателите не са обосновали нито едно от основанията по чл.280, ал.1 ГПК, затова той също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Има установена трайна практика, според която, в зависимост от обстоятелствата по конкретното дело, съответният съд преценява дали да допусне повторна или тройна експертиза или да отхвърли това искане.
Няма противоречие между обжалваното въззивно решение и посоченото от жалбоподателя решение №1236/06.10.09г. по гр.д.№1299/09г. на САС. По настоящото дело въззивният съд е присъдил с решението си разноски на ответниците, без те да са представили списък по чл.80 ГПК. В посоченото решение на САС също е прието, че липсата на списък по чл.80 ГПК не е пречка да се присъдят разноските съобразно изхода на спора. Втората предпоставка – да е направено своевременно искане за разноски е налице и по двете дела. Разноските за въззивното производство в настоящия случай са поискани в съдебно заседание на 23.06.2009г. по гр.д.№2690/08г. на Варненския окръжен съд, след даване ход по същество. Обстоятелството, че делото е било върнато за ново разглеждане от въззивния съд не означава, че трябва да се прави ново искане за разноски за второто въззивно производство. Първото искане е своевременно направено и по него въззивният съд следва да се произнесе с оглед крайния изход на делото в тази инстанция.
Четвъртият въпрос повтаря първия. Той е неотносим към спора по настоящото дело, тъй като в случая със свидетели е установявана идентичност между имоти, а не акт на МС за предоставяне право на ползване върху недвижим имот.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №367 от 01.03.13г. по гр.д.№2629/12г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top