1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
гр. София, 28.09.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2392 по описа за 2015г.
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответника ЗАД [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. К. Х. срещу определение № 221 от 30.06.2015г. по в. гр. дело № 52/2015г. на Апелативен съд Велико Т. в частта, с което е изменено решение № 115 от 12.05.2015г. по същото дело като ответникът ЗАД [фирма], [населено място] е осъден да заплати на адвокат С. М. от [населено място] сумата 980 лв. – адвокатско възнаграждение за защита по въззивната жалба на „Застрахователно акционерно дружество [фирма].
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението на Апелативен съд Велико Т. поради нарушение на материалния закон и задължителната съдебна практика. Поддържа становище, че неправилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, като не е съобразил, че във въззивното производство липсват доказателства за договорена безплатна правна помощ между ищеца и процесуалния му представител и не е отразено коя хипотеза на чл. 38, ал. 1 ЗАдв е налице. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и претендира присъждане на направените разноски за настоящото производство в размер общо 215 лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ответницата по частната жалба Е. А. Б. от [населено място] /ищца в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. С. М. оспорва частната жалба и релевира доводи за правилност на обжалваното определение. Поддържа становище, че съдът е установил, че по делото са представени договор и пълномощно от ищцата да бъде представлявана от адвокат С. М. до окончателното приключване на делото пред всички инстанции и че в договора за правна помощ и съдействие изрично е отразено, че процесуалното представителство се осъществява на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв – на материално затруднено лице. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото производство на адвокат С. М..
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да измени решението си като осъди ответника по иска да заплати на процесуалния представител на ищцата адв. С. М. адвокатско възнаграждение за защита по въззивната жалба на „ЗАД [фирма] в размер 980 лв., въззивният съд е взел предвид следното: въззивното производство е образувано по въззивни жалби на ищцата и ответника; първоинстанционното решение е отменено само в частта относно присъдената законна лихва от 01.07.2011г., вместо това ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати законна лихва върху присъденото обезщетение от 08.07.2011г. до окончателното плащане, а в останалата част решението е оставено в сила; адв. С. М. е представлявал безплатно ищцата във въззивното производство, както по нейната въззивна жалба, така и по отношение на въззивната жалба на ответника; налице е хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 и чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Определението на Апелативен съд Велико Т. е правилно.
Изводът на въззивната инстанция, че ЗАД [фирма] следва да заплати на адв. С. М. адвокатско възнаграждение в размер 980 лв. за осъществено процесуално представителство на ищцата и защита във въззивното производство по въззивната жалба на ответното застрахователно дружество, съответства на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 ЗАдв и чл. 78, ал. 1. При осъществена от процесуалния представител на ищцата безплатна адвокатска помощ и съдействие във въззивното производство, както по въззивната жалба на ищцата, така и по въззивната жалба на ответника, адвокатът има право на възнаграждение за защитата на ищцата по въззивната жалба на ответното дружество по правилата на чл. 78 ГПК, т. е. ако първоинстанционното решение в обжалваната от ответника осъдителна част бъде потвърдено. В настоящия случай решението на Русенски окръжен съд е потвърдено в обжалваната от ответника част, с която ЗАД [фирма] е осъдено да заплати на Е. А. Б. сумата над 15 000 лв. до 30 000 лв. – застрахователно обезщетение.
Доводът на частния жалбоподател, че не са изпълнени предпоставките на чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, тъй като във въззивното производство липсват доказателства за договорена безплатна правна помощ между ищеца и процесуалния му представител и не е отразено коя хипотеза на чл. 38, ал. 1 ЗАдв е налице, е неоснователен. С исковата молба са приложени договор за правна защита и съдействие № 0125266 от 08.07.2014г. и пълномощно от същата дата, от които се установява, че адвокат С. М. е упълномощен да представлява Е. А. Б. и осъществява договорената правна помощ и съдействие за завеждане и водене на иск по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу ЗАД [фирма] до приключване на делото пред всички инстанции, безплатно по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Основанието за безплатно предоставяне на правна помощ и съдействие изрично е посочено в сключения между ищцата и процесуалния й представител договор и с оглед свободата на договаряне е допустимо договорът за правна помощ и съдействие и пълномощното да бъдат сключени за осъществяване на процесуално представителство до приключване на делото във всички инстанции. В този случай не е необходимо представяне във въззивното производство на нов договор само за процесуално представителство пред въззивната инстанция. Размерът на адвокатското възнаграждение е определен съгласно изискванията на чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 36, ал. 2 ЗАдв връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложените съображения, съдебният състав на ВКС, ТК, Второ отделение приема, че определението на Апелативен съд Велико Т. в обжалваната от частния жалбоподател част е правилно, поради което трябва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. На основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв частният жалбоподател трябва да заплати на адв. С. М. адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер 200 лв.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 221 от 30.06.2015г. по в. гр. дело № 52/2015г. на Апелативен съд Велико Т. в частта, с която е изменено решение № 115 от 12.05.2015г. по същото дело като ответникът ЗАД [фирма], [населено място] е осъден да заплати на адвокат С. М. от [населено място] сумата 980 лв. – адвокатско възнаграждение за защита по въззивната жалба на „Застрахователно акционерно дружество [фирма].
ОСЪЖДА ЗАД [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], район „Т.”, пл. „П.” № 5 да заплати на адвокат С. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. 1, ет. 1 сумата 200 лв. /двеста лева/ – адвокатско възнаграждение за производството по настоящата частна жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.