О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
София, 28.09.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети септември хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1879/2018 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. К. Д. от [населено място] срещу определение № 129 от 15.05.2018 г. по т. д. № 1274/2018г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото лице касационна жалба вх. № 13760 от 31.01.2018 г. срещу решение № 7946 от 27.11.2017 г. по в. гр. д. № 8589/2017 г. на Софийски градски съд, ІV-г състав в частта, потвърждаваща частичното отхвърляне на предявените от И. К. Д. срещу ДФ „Земеделие“ отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на следните суми, които И. К. Д., в качеството му на ЕТ „Албена – 28“, е осъден да заплати на ДФ ”Земеделие” за получено финансово подпомагане: сумата 5 140 лв. – главница и сумата 1 225 лв. – мораторна лихва по издаден по реда на чл. 237 ГПК (отм.) изпълнителен лист по гр. д. № 7448/2003г. на СРС, 70 състав; сумата 7 740 лв. – главница и сумата 1 830 лв. – мораторна лихва по издаден по реда на чл. 237 ГПК (отм.) изпълнителен лист по гр. д. № 7449/2003 г. на СРС, 71 състав; сумата 13 066 лв. – главница и сумата 3 089 лв. – мораторна лихва по издаден по реда на чл. 237 ГПК (отм.) изпълнителен лист по гр. д. № 7436/2003г. на СРС, 56 състав.
Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода, че делото е търговско и следователно постановеното от въззивния съд решение не подлежи на касационен контрол. Според него, съдебният състав не е съобразил, че сключеният между страните договор не е търговска сделка, тъй като предмет на този договор е предоставяне на финансова помощ и с него не се цели получаване на печалба, както и че същият е сключен не от търговец, а от орган, осъществяващ държавни функции в областта на подпомагане на земеделските производители. Освен това, според частния жалбоподател, цената на иска е над установения в закана минимален размер за допустимост на касационния контрол за търговските дела – 20 000 лв., доколкото всички процесни изпълнителни листове са издадени за суми, произтичащи от един и същ договор.
Ответникът по частната жалба – ДФ „Земеделие“, [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от И. К. Д. касационна жалба срещу решение № 7946 от 27.11.2017 г. по в. гр. д. № 8589/2017 г. на Софийски градски съд, ІV-г състав, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че атакуваното с нея решение, постановено по търговски спор, не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на всеки от обективно съединените искове е под 20 000, т. е. под установения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимум. Този извод е аргументиран с факта, че предмет на делото са предявени от ищеца самостоятелни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумите, посочени в три отделни изпълнителни листа, издадени по реда на чл. 237, б. „в“ ГПК (отм.) за задължения на ищеца по договор за финансово подпомагане, сключен в качеството му на ЕТ „Албена – 28“, т. е. с оглед осъществяваната от него търговска дейност.
Определението е правилно.
Изводът на първия тричленен състав на ВКС за недопустимост на касационната жалба е в съответствие с разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК. Търговският характер на делото в случая произтича от неговия предмет – твърди се несъществуването на вземания, възникнали във връзка с неизпълнение на сделка, която е търговска с оглед презумцията на чл. 286, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Неоснователно в тази връзка е оплакването на частния жалбоподател, че сделката не е търговска, тъй като не е сред изброените по чл. 1, ал. 1 ТЗ. Критериите за определяне на едно дело като търговско са качеството на страните по спора и характерът на сделката, т.е. преценката е на база обективния и субективния критерий за определяне на една сделка като търговска. Същевременно обаче, не съществува абсолютно съвпадение между понятието “търговска сделка” и “търговско дело”. Второто понятие е по-широко. Търговски са всички дела между търговци, които са свързани с упражняваното от тях занятие, както и делата между търговец и нетърговец, когато спорът има за предмет право, произтичащо от сделка между тях, която е сключена от търговеца при упражняване на неговото занятие.
Именно такава е и настоящата хипотеза. Доколкото страна по процесния договор за предоставяне на финансова помощ е търговец и поради това, че е сключен във връзка с осъществяваната от него дейност, този договор следва да се определи като търговска сделка съгласно чл. 286, ал.1 и 3 ТЗ.
Не може да бъде споделено и становището на частния жалбоподател относно цената на предявените искове. Както правилно е преценил първият тричленен състав, в случая се касае не за един, а за множество обективно съединени отрицателни установителни искове. Независимо, че задълженията на ищеца произтичат от един и същ договор, доколкото те са предмет на три отделни изпълнителни листа, издадени в три отделни производства по чл. 237, б. „в“ ГПК (отм.), сумата по всеки от тези изпълнителни листове е предмет на самостоятелен иск. Поради това определяща при преценката за допустимостта на касационната жалба се явява именно сумата по всеки изпълнителен лист, а не общият сбор от сумите по всички процесни изпълнителни листове. Неоснователно в тази насока е позоваването в частната жалба на посочените два акта на ВКС, тъй като, видно от мотивите на същите, при всяко от двете дела са предявени обективно съединени искове, главният от които е с цена над 20 000 лв. и поради това постановеното по тях въззивно решение подлежи на касационен контрол.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 129 от 15.05.2018 г. по т. д. № 1274/2018г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: