1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
гр. София, 30.07.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2922 по описа за 2018г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частни жалби, подадени от ответниците „Соло екс“ ЕООД /в несъстоятелност/, [населено място], [община], област В. и „ЕС Памексвин“ АД /в несъстоятелност/, [населено място], [община], област Пазарджик чрез временния синдик А. Л. А. срещу определение № 287 от 03.07.2018г. по в. т. дело № 142/2018г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, 2 състав, с което „ЕС Памексвин“ АД /в несъстоятелност/ и „Соло екс“ ЕООД /в несъстоятелност/ са осъдени да заплатят по сметка на Апелативен съд Пловдив сумата 64 059,96 лв. общо /по 32 029,98 лв. всеки от двамата/ – дължима държавна такса за въззивното производство.
Частните жалбоподатели правят оплакване за недопустимост на определението, тъй като въззивният съд се е самосезирал. Релевират и евентуални доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – не е предоставил на частните жалбоподатели възможност за отговор, както и поради нарушение на материалния закон – не е съобразил размера на дължимата държавна такса съгласно чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Молят определението да бъде обезсилено, евентуално отменено.
Ответникът „Инвестбанк“ АД, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство и въззиваем във въззивното производство/ чрез процесуален представител адв. К. А. И. оспорва частните жалби и поддържа становище за тяхната недопустимост поради необжалваемост на определението, тъй като същото не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е изрично посочено в закона. Релевира и евентуални доводи за правилност на определението поради това, че съдът е задължен служебно да се произнесе за разноските, касаещи дължимата държавна такса съгласно чл. 236, ал. 1, т. 6 ГПК и да допълни или измени решението в случай, че е пропуснал да се произнесе.
Частните жалби са допустими – депозирани са от надлежни страни в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
За да осъди ответниците по иска /въззивници във въззивното производство/ да заплатят по сметка на Апелативен съд Пловдив сумата 64 059,96 лв. общо /по 32 029,98 лв. всеки от двамата/ – дължима държавна такса за въззивното производство, въззивният съд е констатирал, че държавна такса за въззивното поизводство не е била внесена предварително в съответствие с чл. 694, ал. 7 ТЗ. Съдебният състав е съобразил, че исковото производство е по реда на чл. 422 ГПК, продължено на основание чл. 637, ал. 3 ТЗ, и е направил извод, че приложение намира разпоредбата на чл. 694, ал. 7 ТЗ.
Д. на частните жалбоподатели за недопустимост на обжалваното определение е неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл. 77 ГПК, когато страна по спора остане задължена за разноски, каквото е задължението за заплащане на държавна такса, съдът е длъжен да постанови определение за принудителното им събиране от задължената по тях страна. Определението може да бъде постановено, както по време на разрешаване на спора по делото, така и след приключване на делото в рамките на давностния срок. Ако към момента на постановяване на съдебното решение съдът констатира наличие на неизпълнение на задължението за внасяне на дължимите разноски, същите се присъждат по чл. 77 ГПК с решението, което в тази част има характер на определение. Ако съдът след постановяване на съдебното решение констатира, че страната е останала задължена за разноски, той е длъжен на основание чл. 77 ГПК да постанови отделно определение за събирането им, като това може да бъде извършено в рамките на давностния срок.
Правилно съдебният състав на Апелативен съд Пловдив е преценил, че приложение намира разпоредбата на чл. 694, ал. 7 ТЗ, предвид обстоятелството, че образуваното по реда на чл. 422 ГПК исково производство е продължено на основание чл. 637, ал. 3 ТЗ. Този извод е в съответствие с константната практика на ВКС, обективирана в определение № 234/02.04.2019г. по ч. т. дело № 2710/2018г. на ВКС, ТК, II т. о.
Съгласно чл. 694, ал. 7 във връзка с чл. 637, ал. 3 ТЗ ответниците по предявения иск „Соло екс“ ЕООД /в несъстоятелност/ и „ЕС Памексвин“ АД /в несъстоятелност/ не дължат предварително държавна такса за въззивното обжалване на първоинстанционното решение, но при потвърждаване на решението следва да бъдат осъдени да заплатят дължимата държавна такса. Съобразно разпоредбата на чл. 694, ал. 7, изр. 1 ТЗ държавната такса /за първоинстанционното производство/ се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен установителният иск. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за обжалване пред въззивна инстанция и по молба за отмяна се събира такса в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес. В настоящия случай обжалваемият интерес е в размер общо 1 637 666,92 евро с левова равностойност 3 203 049,53 лв. и следователно дължимата държавна такса следва да се определи върху 800 762,38 лв. Изчислена по правилото на чл. 694, ал. 7, изр. 1 ТЗ във връзка с чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК държавната такса, която следва да бъде заплатена за въззивното производство, е в размер общо 16 015,25 лв., т. е. по 8 007,62 лв. от всеки частен жалбоподател /въззивник във въззивното производство/.
Въз основа на изложените съображения определението следва да бъде отменено в частта над 16 015,25 лв. или над 8 007,62 лв. за всеки частен жалбоподател /въззивник във въззивното производство/. В останалата част обжалваният съдебен акт трябва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 287 от 03.07.2018г. по в. т. дело № 142/2018г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, 2 състав в частта, с която „ЕС Памексвин“ АД /в несъстоятелност/ и „Соло екс“ ЕООД /в несъстоятелност/ са осъдени да заплатят по сметка на Апелативен съд Пловдив сумата над 16 015,25 лв. или над 8 007,62 лв. за всеки от двамата – дължима държавна такса за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА определение № № 287 от 03.07.2018г. по в. т. дело № 142/2018г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, 2 състав в останалата част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.