О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 523
София, 06.04.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1515/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. А. У. и В. У. чрез адв. Н. Й. срещу решение № 102/24.06.2011 год. по гр.д. № 228/2011 год. на Варненския апелативен съд, с което след като е отменено решението на Варненския окръжен съд по гр.д. № 431/2010 год. е постановено ново решение, с което е отхвърлен предявеният от касаторите срещу И. С. З. и А. И. З. и двамата от [населено място] иск за сумата от 35 229,11 лв. , платена от ищците за да се освободят от правата, които трети лица се имали, върху недвижим имот в [населено място], продаден от ответниците на ищците чрез договор по нот. акт № 33,т.ІІІ, нот.д. № 397/2009 год. на осн. чл. 191,ал.3 ЗЗД и касаторите са осъдени за да заплатят разноски .
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния закон – неправилно тълкуване на нормата на чл. 193,ал.3 ЗЗД .
Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
Представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответниците по касация И. С. З. и А. И. З. и двамата от [населено място] чрез адв. Ст. О. оспорват допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото.Считат, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, доколкото не са удовлетворени допълнителните изисквания на закона / чл. 280 ГПК/ във връзка с въведената факултативност на касационното обжалване.
В представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е посочил следните правни въпроси : 1. „Хипотезата на чл. 191,ал.3 ЗЗД вменява ли задължение на продавачите, да заплатят паричната сума, която купувачът е платил за да избегне съдебно отстранение, лихвите върху нея от деня на плащането и разноските като включено в обема на отговорността при съдебно отстранение” и
2. „ В случай на избягване на съдебно отстранение чрез заплащане на определена сума от купувача за да се освободи вещта от противопоставими права на трети лица , следва ли отговорността да се търси от продавача на обременена с тежести вещ, за които купувачът не е знаел при продажбата или отговорността следва да се поеме от лицето, чието задължение е платено и по този начин недобросъвестните продавачи да се освобождават от отговорност, като се позовават на приложимостта на суброгацията.”
Касаторът счита, че тези въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, поради което моли касационното обжалване да бъде допуснато на осн.чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
С допълнение към изложението касаторът е посочил и въпроса: „В пределите на дължимата грижа от страна на купувача при договор за покупко- продажба включва ли се задължение от негова страна да извършва проверка за тежести на продаваният имот и ако тази проверка следва да бъде извършвана дали следва да е само по партидите на продавачите или и на предходните собственици на имота.”
Според касаторите с въззивното решение този въпрос е разрешен в противоречие с разрешението му в решение № 1138/04.01.2007 год. по т.д. №718/2006 год. на ІІ г.о. на ВКС.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел , че хипотезата на чл. 191,ал.3 ЗЗД дава само правна възможност на продавачите да се освободят от отговорност за евикция, но не им вменява това задължение като включен в обема на отговорността при съдебно отстранение. Това е хипотеза, при която посредством съглашение между страните по сделката, те могат да договорят освобождаване от отговорност за евикция, чрез даване на парична сума, заместваща задължението имотът да бъде предаден необременен от тежести. При положение, че продавачите откажат да се възползват от тази възможност за купувачите остава възможността за реализиране на хипотезите по чл. 190 ЗЗД/ да искат разваляне на договора и евентуално заплащане на обезщетение по чл. 189 ЗЗД / или по чл. 74 ЗЗД да се суброгират в правата на банката – кредитор на третите задължени лица Япови, чието задължение са заплатили.
По този начин въззивният съд е отговорил на поставените от касатора въпроси №1 и №2 и неговите отговори са обусловили отхвърлянето на предявения иск по чл. 191,ал.3 ЗЗД. С оглед на това същите са с характер на материалноправни въпроси по см. на чл. 280,ал.1 ГПК и с това основната предпоставка за допустимост на касационното обжалване е изпълнена. Не е налице обаче допълнителния критерий за допустимост на касационното обжалване – тези въпроси да са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Разпоредбата на чл. 191,ал.3 ГПК е ясна . По нея има създадена съдебна практика, която е правилна и не се налага да бъде изоставяна или поправяна, като въззивното решение е постановено в съответствие с тази практика. С оглед на това касационното обжалване по сочените въпроси на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, не следва да се допуска.
Въпросът формулиран в допълнителното изложение не е обуславящ за разрешаването на правния спор, поради което същият няма характер на правен въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК и не следва да бъде разглеждан в контекста на допустимост на касационното обжалване.
По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят направените от ответниците разноски .
С молба от 22.03.2012 год. адв. Н. Й. като пълномощник на касаторите Е. У. и В. У. са поискали намаляване на претендираните от ответниците разноски- възнаграждение на един адвокат в размер на 1 000 лв. поради неговата прекомерност.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 78 ,ал.5 ГПК поради което искането за разноски следва да бъде уважено в размер на 600 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 102/24.06.2011 год. по гр.д. № 228/2011 год. на Варненския апелативен съд,
ОСЪЖДА Е. А. У. и В. Н. У. да заплатят на И. С. З. и А. И. З. и двамата от [населено място] сумата от 600 лв. разноски за тази инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: