ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 523
гр. София, 06.07.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на петнадесети юни, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №322/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]– [населено място] срещу решение №2 от 06.01.2012 г. по в. т.д. №289/11 на АС- В.Т., с което е отменено първоинстанционното решение №186 от 24.06.2011 г. на ОС-Габрово по т.дело №16/2011, с което е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД и вместо него въззивният съд е постановил уважаване на иска за обявяване за окончателен на предварителния договор, сключен на 27.04.2006 г. между касатора като продавач и ответника по касационната жалба Н. И. М. – [фирма]-гр.Г. като купувач на 2/6 ид. части от УПИ-ІІІ –производствена и обслужваща дейност от кв.33 по плана на [населено място].
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1 ГПК.
Ответната страна не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че е сезиран с иск за обявяване за окончателен на предварителния договор сключен на 27.04.2006 г. между касатора като продавач и ответника по касационната жалба Н. И. М. в качеството му на [фирма]-гр.Г. като купувач на 2/6 ид. части от УПИ-ІІІ –производствена и обслужваща дейност от кв.33 по плана на [населено място]. За да уважи иска съдът се е позовал на наличието на предпоставките за това визирани в чл.19 ал.3 ЗЗД. Тълкувайки по правилата на чл.20 ЗЗД волята на страните изразена в съдържанието на предварителния договор, въззивният състав стига до извода, че страните са договорили прехвърлянето на собствеността върху 2/3 идеални части от посоченото УПИ независимо от това, дали преди това се изпълни успешно от страна на продавача задължението му да предприеме действия по обособяването на три нови УПИ , един от които да се прехвърли в собственост на купувача, каквито са доводите на ответника по време на процеса. До този извод, съдът стига като тълкува уговорката за прехвърляне на имота с тази за заплащане на цената, доколкото падежът на втората не е в зависимост от изработката на ПУП. Също така , съдът е счел, че сключването на последващ предварителен договор и доброволното прехвърляне по нотариален ред на собствеността върху сградата като част от имота предмет на процесния предварителен договор не води до извода, че страните са новирали задълженията по последния като са свели волята си за бъдеща трансакция само до сградата като са изключили дворното място.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя по чл. 284 ал.3, т.1 ГПК, от негова страна се сочат като обуславящи изхода на спора въпроси, тези за възможността да се обяви за окончателен предварителен договор, по който задължението на продавача за прехвърляне на собствеността е обвързано от несбъднато условие, за липсата на предмет на договора, когато е уговорена продажба на бъдещ УПИ, какъвто към датата на сключване на договора не е съществувал, за действителността на предварителния договор при липса на решение на ОС на дружеството-продавач за продажба на недвижим имот, за отпадане на задължението на продавача по предварителен договор при последващ договор между страните за прехвърляне на част от имота.
От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Така формулираните въпроси: за възможността да се обяви за окончателен предварителен договор, по който задължението на продавача за прехвърляне на собствеността е обвързано от несбъднато условие, за липсата на предмет на договора, когато е уговорена продажба на бъдещ УПИ, какъвто към датата на сключване на договора не е съществувал, за отпадане на задължението на продавача по предварителен договор при последващ договор между страните за прехвърляне на част от имота не са обуславящи изхода на спора, тъй като се базират на фактическа обстановка, каквато, видно от изложеното по-горе, изобщо не е установена от страна на решаващия съд и върху каквато съдът не е изградил правните си изводи по спора. Още повече това важи за въпроса за действителността на предварителния договор при липса на решение на ОС на ответното ООД за продажба на недвижим имот, доколкото подобен довод не е навеждан в процеса пред двете инстанции по същество, не са допускани доказателства по него и изобщо не е обсъждан при решаването на спора, т.е. не е обусловил изводите на решаващия орган по него. Според становището изразено в т.1 на ТР№1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос, който да обуславя изхода на конкретния спор, само по себе си е основание за недопускане до касация. Ето защо, не следва да се допуска касационно обжалване по отношение на обжалваното решение.
С оглед изложеното, ВКС-ІІ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2 от 06.01.2012 г. по в. т.д. №289/11 на АС- В.Т.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.