О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
София, 08.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 1088 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. В. Т., чрез адвокат К. Г. от АК-С., срещу решение № 542 от 14.12.2017 г. по гр.д. № 381/2017 г. на Окръжен съд Смолян, с което се отменя решение № 38/27.03.2017 г. по гр.д. № 281/2016 г. на Районен съд Златоград и са отхвърлени предявените искове на Г. В. Т. против [фирма] [населено място], представлявано от Н. Р. Т., на основание чл.128, т.2 КТ, за сумата 14 199,99 лева – неизплатено трудово възнаграждение от 15.11.2013 г. до 29.08.2016 г., ведно със законната лихва от 14.11.2016 г. до изплащане на сумата, както и 1 320 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. със законната лихва от 14.11.2016 г. до изплащането на основание чл.224, ал.1 КТ.
Касационната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна. В жалбата се поддържа, че въззивното решение на окръжния съд е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано е и очевидно неправилно.
В изложение към касационната жалба са изведени въпросите: 1. Законосъобразно ли е да се прави прихващане между неизплатено трудово възнаграждение и претендирано отчетническо задължение от неотчетени пари за липси, неустановени и недоказани по размер; 2. Когато няма твърдения на работодателя за изгубени или унищожени ведомости за заплатите, а те са налице, допустими ли са свидетелски показания за изплащането на заплатите, когато това не е установено с подписа на работника; 3. Без молби на работника и заповеди на работодателя, без установен размер /календарни дни/ и период на ползване, допустимо ли е да се приеме от съда за установено, че платените отпуски са били ползвани от работника? Според касатора, въпросите са обусловили крайните изводи на съда в обжалваното решение, с оглед на което се иска допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Отделно се твърди, че решението е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК.
Ответникът Н. Р. Т., упражняваща стопанска дейност като [фирма] [населено място], чрез адвокат Г. Ю. от АК-П., е подала писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва доводите в касационната жалба и счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното въззивно решение в частта, в която съдът се е произнесъл по иска за неизползван платен годишен отпуск за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., ведно със законната лихва от 14.11.2016 г. до изплащането, не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК, тъй като предявеният иск по чл.224, ал.1 КТ не е с цена на иска над 5000 лева. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.3 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по искове за обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лева. В случая, ищецът е предявил за съвместно разглеждане обективно кумулативно съединени искове на основание чл.128, т.2 и чл.224, ал.1 КТ, но вторият иск е с цена под установения минимален праг за достъп до касационно обжалване предвиден в закона и не е обусловен от първия, поради което в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.
Въззивното решение в частта, в която първоинстанционното решение се отменя и е отхвърлен иска на Г. В. Т. за неизплатено трудово възнаграждение подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на предявения иск е над 5000 лева.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, което работодателят не оспорва и се потвърждава от писмените доказателства. Независимо от липсата на подпис на ищеца във ведомостите за начисляване на трудово възнаграждение, съдът е приел, че ищецът е получил своето възнаграждение от паричните средства в предприятието на бившата си съпруга, която формално го е назначила на работа, поради което не му се дължи трудово възнаграждение, а предявеният иск е неоснователен.
При проверка на касационните основания за допустимост по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: Първият повдигнат въпрос не е бил обсъждан от съда в обжалваното решение, поради което не обуславя изхода на спора. При преценката на събраните по делото доказателства, въззивната инстанция е достигнала до извод, че участвайки в семейния бизнес, ищецът само формално е имал задължения по трудово правоотношение, с оглед на което претенцията му е неоснователна, а не е извършвал прихващане между неизплатено трудово възнаграждение и „претендирано отчетническо задължение от неотчетени пари за липси”, т.е. в мотивите на решението не е обсъждан въпроса за прихващане на трудовото възнаграждение с друго парично задължения на работника към неговия работодател.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по уточнения при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК въпрос, допустимо ли е със свидетелски показания да се доказва изплащането на трудово възнаграждение, когато получаването не е удостоверено с подпис на работника, тъй като същият въпрос обуславя съдържанието на постановеното решение, но е разрешен в противоречие с решение № 89/29.03.2013 г. по гр.д. № 558/2012 г., IV г.о.
Последният въпрос не обуславя изхода на делото по предявения иск с правно основание чл.128, т.2 КТ, поради което е неотносим. Не е налице и поддържаното основание за очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, доколкото постановения съдебен акт е израз на предоставената от закона правораздавателната власт на съда и в този смисъл, декларативното позоваване на очевидна неправилност не дава основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 259 от 22.01.2018 г., подадена от Г. В. Т., чрез адвокат К. Г. от АК-С., срещу решение № 542 от 14.12.2017 г. по гр.д. № 381/2017 г. на Окръжен съд Смолян в частта, в която се отхвърля предявения иск за неизползван платен годишен отпуск за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., ведно със законната лихва от 14.11.2016 г. до изплащането на сумата на основание чл.224, ал.1 КТ.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 542 от 14.12.2017 г. по гр.д. № 381/2017 г. на Окръжен съд Смолян, по предявения иск за неизплатено трудово възнаграждение по чл.128, т.2 КТ.
Определението в частта, в която се оставя без разглеждане касационната жалба, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
След влизане в сила на определението, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.