О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.523
София..16.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова ч.гр. дело № 370/2011г.
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на П. Г. Д. и А. А. Д., чрез адвокат Г. Г., срещу определение № 109 от 19.04.2011г. по гр.д. №420/2011г. на ВКС, състав на Іг.о., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу въззивно решение № 309 от 27.12.2010г. по гр.д.№467/2010г. на Пернишкия окръжен съд на основание чл.280,ал.2 ГПК. Жалбоподателите считат определението за незаконосъобразно. Твърдят, че разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК е дискриминационна, тъй като лишава жалбоподателя от правото на ефективна съдебна защита и право на достъп до правосъдие. Направено е искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС относно тълкуване по въпроса дали националната норма на чл.280,ал.2 ГПК ограничава достъпа до правосъдие на основание имуществено ограничение, определено от цената на иска, която се формира не от действителния интерес на жалбоподателя, а едностранно с властническа намеса на държавата, и това ограничение нарушава ли правото на мирно и свободно ползване на правото на собственост, след като жалбоподателят е лишен от възможност за достъп до касационното производство.Това ограничение представлява ли проява на пряка или скрита дискриминация, и ако да, следва ли правораздавателният орган да зачете правното действие на националната норма, която противоречи на общностното право.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следното :
За да постанови определението си ВКС, състав на І г.о. е приел, че касационното обжалване е недопустимо, тъй като съгласно чл.280,ал.2 ГПК условие за касационно обжалване е цената на иска да е над 5000 лева, което в случая не е изпълнено.
Обжалваното определение е правилно. Касационната жалба е подадена на 24.02.2011г., след изменението на ГПК /ДВ,бр.100/21.12.2010г./. При това положение на основание §25 ПЗР ЗИДГПК /ДВ,бр.100/2010г./ приложима е разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в посочената редакция, съгласно която не подлежат на обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева. Съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1,т.2 ГПК по иск за собственост, какъвто е разглежданият, цената на иска е данъчната оценка на имота. От приложеното към исковата молба удостоверение за данъчна оценка на процесния имот е видно, че тя е 3760,40 лева. Следователно цената на иска е определена по реда и в срока на чл.70 ГПК. При това положение позоваването от страна на жалбоподателите, че ограничението за достъп до трета инстанция се налага властнически не намира опора в закона. Ето защо правилно съставът на ВКС, ІІ г.о. е приложил правните последици на чл.286, ал.1,т.3 ГПК с оглед недопустимостта на касационния контрол. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Не са налице предпоставките на чл.267 ДЕС /предишен чл.234 ДЕО/ за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, тъй като съгласно тази разпоредба Съдът на ЕС е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуване на Договора за Европейския съюз, и относно валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. Следователно запитването може да се отнася само до два вида въпроси – относно тълкуването на различни видове източници на правото на ЕС и относно валидността на актовете на институциите /съответствието им с учредителните договори/. Визираното от жалбоподателите тълкуване касае национална норма,част от вътрешното право на РБ, поради което е недопустимо отправянето на преюдициално запитване по нейното тълкуване.К. съд на РБ се е произнасял относно ограничението на достъпа до касационната инстанция чрез въведено селектиране на жалбите и съществуващия достъп до две инстанции пред съд, който не е ограничен. С решение на КС №4/16.06.2009г. по к.дело №4/29009г. /ДВ бр.43/2009г./ е прието, че от разпоредбата на чл.119 от Конституцията на РБ не може да се направи извод, че производството по делата е задължително триинстанционно.
С оглед гореизложеното, ВКС, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 109 от 19.04.2011г. по гр.д. №420/2011г. на ВКС, състав на Іг.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: