О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№523
София, 11.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 03.08.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 247 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД ”Т” Е. , гр. С. против въззивно решение на Пловдивския окръжен съд № 1* от 31.10. 2008 год., постановено по гр.д. № 1792/2008 год., с което е оставено в сила решение № 38 от 10.04.2007 год. по гр.д. № 4015/2007 год. на Пловдивския районен съд и е осъден касатора да заплати на ТД ”Л” А. , гр. Р. сумите: 3 947.78 лв., представляваща начислен ДДС по фактура № 128/05.03.2007 год., издадена за извършени шивашки услуги по сключен между страните договор за изработка от 01.02.2007 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 27.11.2007 год. до окончателното и изплащане, 401.16 лв., обезщетение за забавено плащане на същата сума за периода 11.03.2007 год.- 27.11.2007 год.; 5669.46 лв. представляваща начислен ДДС по фактура № 153/12.03.2007 год., издадена също за осъществени шивашки услуги по горепосочения договор за изработка, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба-27.11.2007 год. до окончателното и изплащане и 561.21 лв., обезщетение за забава за периода 18. 03. 2007год.- 27.11.2007 год.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато от ПРС нарушение на процесуалния закон, обосновано с неправилно приложение на процесуалното правило на чл.51,ал.4 ГПК/ отм./, което въззивната инстанция не е взела предвид при изграждане на крайния си правен извод за неоснователност на въззивната жарлба..
Според изложеното в обстоятелствената част на касационната жалба съдът във всяко положение на делото е длъжен да следи за редовността на призоваването, поради което при съмнение за неточно дадена информация за отсъствие на страна от посочения по делото адрес, следва да предприеме необходимите служебни действия, за да установи същия, вкл. да изисква от Агенцията по вписванията съответната информация за актуалния вписан в търговския регистър адрес на търговеца, което в случая въззивният съд не е извършил.
В изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в съдържанието на касационната жалба се поддържа основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, обосновано с приложени по делото решение № 1* от 30.01.2007 год. по адм.д. № 148/ 2007 год. на ВАС и определение № 1* от 12.02.2007 год. по адм.д. № 9548/2006 год. на ВАС, като касаторът не е формулирал конкретен въпрос на материалното или процесуално право, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по см. на въведения от страната критерий за селекция, а всъщност препраща към оплакванията си за неправилно приложение на чл.51, ал.4 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по основателността и по реда на чл.-287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страната, във вр. с инвокираните оплаквания и съобразно правомощията си по чл.288 ГПК провери данните по делото, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд не следва да бъде допуснато поради следното:
Освен, че касаторът не е изпълнил изискването на процесуалния закон- да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК – основна предпоставка за допускане на касационното обжалване, то отсъства и практика – трайна или задължителна на ВКС, създаваща противоречие с даденото от въззивната инстанция разрешение във вр. с приложението на чл.51, ал.4 ГПК, удовлетворяващо критерия за селекция по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Доколкото съдебните актове, постановени от Върховния административен съд не се включват в практиката на Върховния касационен съд по вложения от законодателя в основанието по т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК смисъл, цитираните от касатора и приложени с касационната жалба решение и определение на ВАС са неотносими към визирания критерий за селекция за допускане на факултативното касационно обжалване – допълнителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че във въззивната инстанция процесуалното правило на чл.51, ал.4 ГПК/ отм./ не е било нито предмет на обсъждане, нито е прилагано, тъй като касаторът е бил редовно призован по см. на чл.48 ГПК/ отм./, поради което дори и да се приеме, че с оглед изложените в касационната жалба съображения, поставеният от страната процесуалноправен въпрос е този за предпоставките, при които законовата фикция на чл.51, ал.4 ГПК следва да се приложи, то същият не попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК, което е още едно самостоятелно основание, за да се отрече допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на ВКС, търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивския окръжен съд № 1* от 31. 10. 2008 год., по гр.д. № 1792/2008 год. по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: