О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
София 10.04.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осми април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 141 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ц. М. К. чрез адв.К. П. срещу решение № 417 от 8.10.13г., постановено по в.гр.дело № 804/13г.на Пазарджишкия окръжен съд,с което е потвърдено решение № 603 от 17.07.13г.по гр.дело № 1949/13г.на Пазарджишкия районен съд. С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от същата страна против Регионална дирекция по горите –Пазарджик.
Като основания за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Приложено е решение № 800 от 22.03.11г.на ВКС по гр.дело № 776/09г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба Регионална дирекция по горите – Пазарджик моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 3 от 29.03.13г.на директора на РДГ,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца Ц. К. от длъжността „горски стражар”на основание чл.328 ал.1т.2 пр.2 КТ – поради съкращаване в щата,е законосъобразна.Направен е извод ,че по отношение на К. не е действала закрилата по чл.333 ал.1 т.4 КТ,защото е депозирал болничен лист след връчване на заповедта за уволнение.Изложени са съображения,че е налице приложеното основание за уволнение,тъй като по щатното разписание в сила от 1.07.12г.длъжността „горски стражар”е премахната.При сравнителен анализ на представените длъжностни характеристики за длъжностите”горски стражар” и „главен специалист – горски инспектор” съдът е приел,че се касае за различни длъжности.Независимо от това,на ищеца било предложено да подпише допълнително споразумение на основание чл.119 КТ за изменение на съществуващото трудово правоотношение относно заеманата от него длъжност- от „горски стражар” на „главен специалист- горски инспектор”,със срок за изпитване 6 месеца,което същият е отказал на 29.03.13г.При тези данни съдът е приел,че предявените обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ са неоснователни.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.В случая на поставения от касатора процесуалноправен въпрос: налице ли е нарушение на разпоредбата на чл.172 ГПК,когато съдът не е обсъдил и преценил всички свидетелски показания и не е отчел тяхната заинтересованост, не е разрешен в противоречие с приложеното решение № 800 от 22.03.11г.по гр.дело № 776/09г.на ВКС,ІV г.о.,постановено по чл.290 ГПК.В обжалваното решение въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели и е изложил мотиви защо дава вяра на едни от тях,а на други не.Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е формирал вътрешното си убеждение,може да опорочи фактическите,а не правните изводи на съда и съответно не е основание за допустимост на касационното обжалване,а подлежи на проверка по реда на чл.293 ГПК ,но само при допусната касация.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящата хипотеза не е такава.На въпроса:налице ли е съществено изменение на трудовата функция на длъжността”горски стражар” по чл.34 ЗГ/отм./ и на „главен специалист – горски инспектор”по чл.198 ЗГ е отговорено с решение № 369 от 3.02.14г.по гр.дело № 3037/13г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по чл.290 ГПК.Прието е,че няма съществено различие в трудовите функции на двете длъжности.В случая обаче този въпрос не е от значение за изхода на делото,тъй като на ищеца е било предложено да заеме длъжността „главен специалист – горски инспектор”,но той е отказал.
Въпросът:налице ли е закрила по чл.333 ал.1 т.4 КТ,когато работникът или служителят е представил болничен лист пред работодателя след връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото поради наличието на задължителна практика.В решение № 63 от 31.03.11г.по гр.дело № 1728/09г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК,е прието,че закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ има обективен характер и важи винаги когато работникът е започнал ползването на разрешения му отпуск. Тя се прилага само когато работникът или служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск /без значение точно какъв – платен годишен, неплатен, учебен, отпуск за временна неработоспособност и др./ Щом работникът или служителят е бил на работа и на работното му място е връчена заповедта за уволнение, той не се ползва от предварителна закрила, макар и за същия ден да има болничен лист за временна неработоспособност.
По изложените съображения настоящият състав приема,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 417 от 8.10.13г., постановено по в.гр.дело № 804/13г.на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.