О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
София, 20.11. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1568 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1287 от 21.ІІ.2018 г. на несебърското „Голдън бъг” ЕООД, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 117 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 28.ХІІ.2017 г., постановено по гр. дело № 350/2017 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 199/18.VІІ.2017 г. на ОС-Бургас по гр. дело № 14/2016 г.: за отхвърлянето на предявен като частичен /за 10% от цялото негово вземане/ осъдителен иск на търговеца настоящ касатор срещу ответната община Несебър с предмет заплащане на дължимо възнаграждение /погрешно посочено като „обезщетение”/ в размер на 71 872.10 лв. /от претендирани общо 718 721.07 лв./ за осъществена през 2011 г. обработка на отпадъци, с която сума общината неоснователно се била обогатила за сметка на дружеството.
Оплакванията на търговеца настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Бургаския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителния иск срещу ответната община Несебър с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД да бъде уважен в предявения по делото като частичен негов размер от 71 872.10 лв., вкл. и като на търговеца бъдат присъдени всички направени по водене на делото разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й „Голдън бъг” ЕООД-гр. Несебър обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Бургаският апелативен съд се е произнесъл по следните четири правни въпроса:
1./ „Дали предоставянето на право на ползване върху терен, отреден за сметище, е насрещна престация от общината, чиято собственост е теренът, или това предоставяне представлява оказване на необходимото съдействие от страна на кредитора?”;
2./ „Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по наведен от страната довод?”;
3./ „Може ли съдът да основе решенето си върху факти и обстоятелства, които не са били сочени от страните – съответно от ищеца или от ответника, и за които липсват доказателства, вкл. признания?”;
4./ „Следва ли въззивният съд да отчете приложимия материален закон и да основе върху него решението си?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация община Несебър писмено е възразила чрез своя кмет както по допустимостта на касационния контрол, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокиран е довод, че формулираните от търговеца настоящ касатор 4 правни въпроса не обосновават допускането на касационно обжалване, щом като решението на Бургаския апелативен съд е в съответствие с постановката по т. 9 на ППВС № 1/28.V.1979 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския апелативен съд, касационната жалба на несебърското „Голдън бъг” ЕООД ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационния контрол, са следните:
За да потвърди изцяло решението на първостепенния съд за отхвърляне на предявения като частичен осъдителен иск на търговеца настоящ касатор срещу ответната община Несебър с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, чиито предмет е било присъждане на сума в размер на 71 872.10 лв., въззивната инстанция е приела, че „Голдън бъг” ЕООД е имало качеството на концесионер по валидно сключен през 1999 г. с тази община /концедент/ концесионен договор за ползването на отреден за сметище терен с площ от 95 856.50 кв. метра, представляващ публична общинска собственост, както и че съгласно клаузата по т. 5 от същия договор търговецът няма право да получава заплащане /т.е. възнаграждение/ за третирането на битови отпадъци на населението върху същия терен. Констатирано е било в мотивите към атакуваното въззивно решение, че между страните по делото не е било спорно обстоятелството, че общината надлежно е предоставила на концесионера фактическа власт върху процесния терен за ползването му съобразно подписания договор от 1999 г., че ирелевантно за спора, респ. към каузата на сделката е дали този концесионен договор е бил икономически изгоден за търговеца настоящ касатор, както и че последният не е навеждал в исковата си молба твърдения за противоречие на концесионния договор с конкретни законови разпоредби, а такова позоваване е направил едва във въззивната си жалба.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.20120 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че релевантният правен въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че първият от 4-те правни въпроса няма естеството на такъв, който да е бил включен в предмета на спора по делото и така да е обусловил решаващите правни изводи на Бургаския апелативен съд, докато останалите три се отнасят изцяло до правилността на обжалваното негово решение. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, се явява безпредметно обсъждането налице ли е някоя от допълнителните предпоставки за това по т.т. 1-3 на същия законов текст.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 117 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 28.ХІІ.2017 г., постановено по гр. дело № 350/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2