О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
София, 23.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 434 /2012 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от В. С. М. против определение № 194 от 29.05.2012г. по гр.д.№ 1164/2011г. на ВКС І гр.о., с което е оставена без разглеждане подадената от него касационна жалба № 5238 от 16.09.2011г. против възивно решение по гр.д.№ 452/2011г. на Окръжен съд-Кюстендил.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила тъй като според него цената на иска следва да се определи от актуалната данъчна оценка на имота към момента на подаване на касационната жалба.. Представя у-ние за данъчна оценка от 2012г.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното::
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба, тъй като цената на предявения негаторен иск е 2676,20 лв., съгласно у-ние за данъчна оценка № 58/28.01.2010г., поради което и на основание чл. 280, ал.2 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Разпореждането е правилно.
Съгласно чл. 280, ал.2 от ГПК, в сила от 21.12.2010г../ДВ бр. 100 от 21.12.2010г./, при действието на който е подадена касационната жалба, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. Параграф 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 100/2010г./ предвижда висящите производства да продължават по досегашния ред, но по смисъла на този текст, висящи производства следва да се считат тези, по които касационната жалба е подадена преди 21.12.2010г. За производствата, образувани по постъпили касационни жалби от 21.12.2010г. и след това се прилага новата редакция на чл.280, ал.2 от ГПК, защото касационната жалба има деволативен ефект, т.е. тя предизвиква висящност на касационното производство от датата на подаването й. Новото правило на чл. 280, ал.2 от ГПК касае само касационното производство и е относимо само за него, т.е. меродавен е момента на подаване на касационната жалба, а не на исковата молба.
Процесуалният закон има непосредствено действие и преурежда процесуалните правоотношения, освен ако в него не е предвидено отлагането на действието му по отношение на заварените висящи производства. Цената на иска следва да се определя към момента на предявяването му по действащите към този момент правила в ГПК – чл. 69 от действащия ГПК. Съгласно чл. 70, ал.1 от новия ГПК след първото съдебно заседание, т.е. в хода на производството не може да се повдига въпроса за цената на иска. Затова съдът правилно е определил цената на иска към момента на подаване на исковата молба. Цената на иска не може да се променя от съда в хода на процеса и само с оглед обжалваемостта. По тези съображения, касационната жалба е недопустима и правилно е оставена без разглеждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 194 от 29.05.2012г. по гр.д.№ 1164/2011г. на Върховен касационен съд І гр.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: