3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 524
С., 24.09. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 18 септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 4492/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] [населено място], чрез процесуален представител юрисконсулт В. С. против въззивно определение № ІV-1361 от 29.05.2015г. по ч. гр. дело № 769/2015г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено разпореждане за незабавно изпълнение обективирано в заповед № 348 от 22.12.2014г. издадена по ч. гр. дело № 1398/2014г. по описа на Царевски районен съд и е обезсилен издадения изпълнителен лист въз основа на отмененото разпореждане за незабавно изпълнение по заповед № 348 от 22.12.2014г. издадена по ч. гр. дело № 1398/2014г. по описа на Царевски районен съд.
Ответникът К. Г. Л. чрез пълномощник адв. Р. Т. Бургаска адвокатска колегия в писмен отговор оспорва допустимостта на частната жалба. Позовава се на т. 8 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, според която „въззивните определения постановени в заповедно производство не подлежат на касационно обжалване”. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски по представен договор за правна защита и списък на разноските.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., намира частната касационна жалба процесуално недопустима.
С Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в т. 8 е прието, че въззивните определения постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване. Изложени са съображения, че по същество заповедното производство е двуинстанционно и по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред Върховен касационен съд постановените в това производство определения – включително преграждащите и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство. Прието е, че заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. В този смисъл заповедното производство не е „друго производство” свързано с исковия процес по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. В случаите, при които се предвижда касационно обжалване й за други уредени в ГПК производства, различни от исковото, това е указано изрично – чл. 396, ал. 2 ГПК за обезпечителното производство и препращащата разпоредба на чл. 540 ГПК за охранителните производства. По отношение на заповедното производство аналогична разпоредба не е предвидена. Направена е аналогия и с производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание при действието на ГПК от 1952 г. (отм.), уредено също като двуинстанционно с ТР № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС – заместено със заповедното производство по сега действащия ГПК от 2008 г.
Предмет на обжалване е въззивно определение постановено в заповедно производство, с което е отменено разпореждане за незабавно изпълнение. Според разпоредбата на чл. 413, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване (освен в частта за разноските). О. е отказът за издаване на заповед за изпълнение или заповед за незабавно изпълнение (чл. 413, ал. 2 и чл. 418, ал. 4 ГПК). Законът не е предвидил в посочените хипотези въззивните определения, независимо дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба да подлежат на касационно обжалване, за разлика от разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ГПК, предвиждаща в определени хипотези изрично обжалване с частна жалба на въззивното определение пред Върховния касационен съд. Когато за определение на първоинстанционния съд е предвидено в закона изрично обжалване с частна жалба, в общият случай, контролът е двуинстанционен.
Предвид изложеното обжалваното въззивно определение постановено в заповедно производство не подлежи на касационен контрол. Производството се е развило като двуинстанционно и редът за проверка е изчерпан.
Частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски на другата страна в размер на 2000 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 11530/24.06.2015г. на [фирма] [населено място] против въззивно определение № ІV-1361 от 29.05.2015г. по ч. гр. дело № 769/2015г. на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на К. Г. Л. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 2000 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от получаване на препис до страната пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ