1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
Гр. С., 26.08.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 3837/2013 г.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. Н. съпруга на починалия в хода на процеса П. В. Н. от [населено място], обл.Д. подадена чрез процесуалния й представител адвокат Ж. П. от АК-В. срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 123/29.05.2013 г. постановено по в.т.д.№ 89/2013 г. С това решение е потвърдено първоинстанционното решение на Балчишкия районен съд № 144/29.11.2012 г. по гр.д.№ 642/2011 г. в частта му, с която е уважен предявеният от [фирма] [населено място] иск по чл. 422 ал. 1 ГПК и е признато за установено, че ответникът П. В. Н. /наследодател на касаторката/ дължи на ищеца сумата 9422.81 лв. представляваща ? част от общо дължимата стойност на извършени СМР ведно със законната лихва, както и мораторна лихва в размер на 578.58 лв. по издадената в полза на дружеството заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 401/01.07.2011 г. по ч.гр.д.№ 533/2011 г.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото, които не са докрай изяснени, както и заключението на назначената експертиза, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение по чл.284 ал. 3 т. 1 ГПК повтаряйки оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК. Навежда доводи за противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по поставения процесуалноправен въпрос който е от значение за точното прилагане на закона относно задължението на съда при постановяване на решението да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като формира вътрешното си убеждение въз основа на установените по делото факти и обстоятелства. Позовава се на приложените към изложението: р. №1905/01.02.2002 г. по гр.д.№ 1596/2001 г. на ВКС, ІV г.о.; ППРС № 1/13.07.1953 г.; ППВС № 7/1965 г.; ППВС № 1/1985 г. и ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Л.П. от АК-В. изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество-направените оплаквания са неоснователни. Претендира присъждане на направените от него съдебни разноски за касационното производство в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от 800 лв.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колеги, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл. 280 ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Балчишкия районен съд в частта му, с която е уважен предявеният от [фирма] иск по чл. 421 ал.1 ГПК и е признато за установено, че ответникът П. В. Н. /чийто наследник е касаторката/ дължи на ищеца сумата 9422.81 лв. /представляваща ? част от общо дължимото възнаграждение за извършени СМР в размер на 18845.61 лв./ ведно със законната лихва, както и 578.58 лв. – обезщетение за забавено плащане на посочената главница по издадената в полза на дружеството заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Прието е с оглед данните по делото, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения по договор за изработка от 19.09.2010 г., по силата на който ответникът е възложил извършването на строителни и ремонтни дейности на обект-къща в [населено място]. Прието е също, въз основа на събраните доказателства, включително заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, че общата стойност на извършените от ищеца СМР и вложените материали на процесния обект възлиза на сумата 18845.61 лв. При тези фактически данни е направен решаващия извод, че на основание чл. 258 ЗЗД възложителят дължи следващото се възнаграждение за извършената работа. Решаващият съдебен състав е постановил решението след обсъждане и цялостен анализ на събраните по делото доказателства и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи, които са възприети изцяло от въззивния съд, който мотивирайки своето решение е препратил и към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК.
Съгласно указанията дадени В ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, който е от решаващо значение за крайния изход на спора и по отношение на който е налице някое от основанията предвидени в чл.280 ал.1 ГПК. Правният въпрос трябва да е от значение за предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното решение с оглед възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или преценката на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение предвидени в чл.281, т. 3 ГПК. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото разрешен с обжалваното решение. В. съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, но може да го уточни и конкретизира.
С оглед на изложеното, видно от съдържанието на т.1 от изложението по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК липсва изведен релевантен материалноправен или процесуален въпрос. Наведени са оплаквания за необоснованост и неправилност на въззивното решение, оспорва се приетата по делото фактическа обстановка, а поставените въпроси са фактически, а не правни. Така поставени за обсъждане в производството по чл. 288 ГПК тези въпроси целят единствено проверка правилността на изводите на въззивния съд относно конкретни факти. Както вече беше посочено, съгласно указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на материалния закон въз основа на тях не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване. В тази връзка оплакванията за необоснованст и незаконосъобразност представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Изложеният от касатора в т.2 на изложението процесуален въпрос относно задължението на съда при постановяване на решението да обсъди всички събрани по делото доказателства е релевантен, но по отношение на този въпрос не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Безспорна и трайноустановена е практиката на ВКС, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. В случая съдът е постановил решението си след обсъждане и цялостен анализ на доказателствения материал по делото, доводите и възраженията на страните и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи. Тези действия са в съответствие със закона и константната съдебна практика. Право на съда е да кредитира или не дадено доказателство, включително свидетелските показания и заключението на назначената експертиза. Що се отнася до конкретните изводи на съда направени в резултат на извършената суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал, същите са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. Тези изводи не могат да бъдат ревизирани в производството по чл. 288 ГПК, тъй като са предмет на самия касационен контрол. Дали изводите на съда са обосновани или не е въпрос на конкретна преценка на фактите и събраните доказателства, контрол върху която в настоящото производство не може да бъде осъществен.
Неоснователно е позоваването на касатора на чл.280 ал.1 т. т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на цитираното тълкувателно решение на ВКС, точното прилагане на закона е насочено към промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика по поставения правен въпрос, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, чрез тълкуване да се създаде съдебна практика по прилагането им, какъвто не е настоящия случай.
При този изход на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да му бъдат присъдени поисканите и направени от него съдебни разноски за касационното производство в размер на сумата 800 лв. представляваща заплатения адвокатски хонорар.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 123/29.05.2013 г. постановено по в.т.д.№ 89/2013 г.
ОСЪЖДА С. К. Н., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище [населено място], район „Приморски”, [улица], вх.”Б”, ет.2, ап. 26 сумата 800 /осемстотин/ лева съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: