О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
София, 28,06 , 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 24.06. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №305 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „Ф” А. , гр. С. с вх. №9776 от 07.12.2009 год. на Софийския апелативен съд срещу Определение № 1* от 16.11.2009 год. по ч.гр.д. №2748/2009 год. на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ състав, с което е оставено в сила определение №1871 от 01.07.2009 год. по т.д. №368/2008 год. на Софийския градски съд, ТО, VІ-7 състав, с което е прекратено производството по делото по иска на настоящия частен жалбоподател против „Б” ЕАД/н/ с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 390 100 лв., представляваща изплатената от „Ф” А. продажна цена на възложения му от съда недвижим имот по реда на чл.717з, ал.1 ТЗ при осребряване имуществото на ответника „ холдинг” ЕАД/н/. Частният жалбоподател подържа в исковата си молба, че ответното дружество в несъстоятелност държи процесната сума без основание, тъй като с решение от 04.05.2007 год. по гр.д. по несъстоятелност №768/2007 год. на Софийския апелативен съд, ТО, по жалба на трето лице, е отменено постановлението за възлагане, а с нотариален акт №46, том ІІ, рег. №1799, нот.д. №225/2007 год. на нотариуса М. В. , рег. № 2* с район на действие Софийския районен съд, имотът е закупен от трето лице. С обжалваното определение е прекратено производството и по обективно съединения иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 44 196.05 лв., претендирана мораторна лихва върху главницата. Въззивният съд е възприел изводите на Софийския градски съд, че искането за връщане на продажната цена не може да се разглежда по общия ред, а на основание чл.688, ал.3 ТЗ- по реда на глава 43 ТЗ. Претендира се вземане, неплатено на падежа и възникнало след датата на откриване на производството по несъстоятелност, до утвърждаване на оздравителния план. Софийският градски съд се е позовал допълнително и на разпоредбата на чл.637, ал.5 ТЗ за недопустимост на образуване на нови съдебни производства след откриване на производството по несъстоятелност по имуществени граждански и търговски дела.
Частният жалбоподател „Ф” А. твърди, че неправилно Софийският апелативен съд е приел, че вземането следва да се предяви по реда на чл.688, ал.3 ТЗ, защото той не се явя кредитор в несъстоятелността на „Б” ЕАД/н/, тъй като вземането му за продажната цена не произтича от задължение на дружеството-длъжник в несъстоятелността, а от отмененото възлагателно постановление, постановено в негова полза. По същите съображения, на още по-голямо основание подържа, че не представлява и кредитор с неплатено на падежа вземане, възникнало след датата на откриване на производството по несъстоятелност до утвърждаване на оздравителния план.
Като основание за достъп до касация подържа това по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Твърди, че съдебната практика е константна по въпроса, че само недобросъвестния купувач, участвал в продажба, търпи санкция, какъвто характер има разпоредбата на чл. 722 ТЗ за удовлетворяването му като кредитор от последен ред. От нормата на чл. 717г, ал.2 и ал.3 ТЗ следва, че когато имущественото право е купено от лице, което е нямало право да наддава, внесените от купувача пари се задържат за удовлетворяване вземанията на кредиторите. От аргумент за противното частният жалбоподател „Ф” А. подържа, че заплатената от него продажна цена по отменената продажба, следва да му бъдат възстановена.
Подържа и основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, защото счита, че разрешаването на въпроса към кой ред по чл.722 ТЗ ще следва да бъде отнесено вземането му, е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. С това основание за достъп до касация свързва и разрешаването на съпътсващите настоящия казус въпроси за:1/ постъпилата продажна цена следва ли да се счита за част от масата на несъстоятелността, 2/следва ли имуществото, получено от отменената продажба, да служи за удовлетвряване на всички останали кредитори на несъстоятелния длъжник, след като основанието за отмяна на проданта са незаконосъобразните действия на синдика; 3/ Приложим ли е чл.639 ал.1 ТЗ или съдът по несъстоятелността е длъжен да върне сумите при неоснователно обогатяване на несъстоятелното дружество.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационен контрол/чл.274, ал.3, т.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение на Софийския апелативен съд не следва да се допуска до касационен контрол.
Частният жалбоподател „Ф” А. не е формулирал в изложението си точно и мотивирано, както го задължава чл.284, ал.3,т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК, общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. То се съдържа в предмета на иска и е обусловило направените от съда правни изводи по конкретния правен спор- в случая тези за реда, по който следва да се предяви вземането- чл.688, ал.3 ТЗ и наличието на предпоставките за това- възникнало паричното вземане, след датата на откриване на производството по несъстоятелност, не е платено на падежа и липсата на данни да е утвърден оздравителен план. Изводите на съда за специалния ред, по който следва да бъде предявено вземането на „Ф” А. в производството по несъстоятелността, не са направени с оглед качеството му на добросъвестен купувач на възложения му по чл.717з, ал.1 ТЗ имот, поради което то и не е обусловило конкретните правни изводи на съда.
Доводите за неправилност на обжалваното определение не представляват основания за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които са изброени изчерпателно и не препращат към нормата на чл.281, т.3 ГПК. Разсъжденията за потенциалната опасност всеки купувач на имущество от масата на несъстоятелността да се превърне в реален кредитор от последен ред на дружеството в несъстоятелност, нито представлява формулиране на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, нито представлява посочване, та дори и позоваване на конкретна съдебна практика. Непосочването на общото основание за достъп до касация само по себе си е достатъчно основание да се откаже селектирането на касационната жалба. В случая не е налице и допълнителното подържано такова- това по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Позоваването на утвърдена практика за санкцията, която претърпява недобросъвстния купувач при участието му в продажбата, не е подкрепено от частния жалбоподател с представяне на такава практика.
Не е налице и второ подържано основание- това по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. И тук също липсва общото основание за селектиране на частната касационната жалба, защото въпросът към кой ред по чл.722 ТЗ следва да се отнесе вземането на купувача за изплатената цена по отменената продажба, няма нищо общо с приетата от съда недопустимост на предявения иск по общия исков ред. Същото се отнася и до допълнитело поставените въпроси, свързани с производството по несъстоятелността, но не и с разрешаването на конкретния казус.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1* от 16.11.2009 год. по ч.гр.д. №2748/2009 год. на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: