О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
гр.С. , 30,11, 2016г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№2038/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 предл.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. на Р. Р. срещу определение №1227/11.04.2016г.,постановено по в.ч.гр.д.№1530/2016г. по описа на Софийски апелативен съд,с което е върната като просрочена частната й жалба срещу определение от 17.02.2014г., постановено по гр.д.№2123/14г. по описа на Софийски градски съд,с което е допуснато обезпечение на предявените от [фирма] срещу жалбоподателя искове чрез налагане на запор върху вземанията на жалбоподателя срещу банката,произтичащи от три банкови гаранции.
В частната жалба се излагат съображения за редовност на обжалването пред САС,като се твърди,че запорното съобщение от ЧСИ М.М. е получено на 13.11.15г. чрез логистична компания D.,а не както е приел САС – на 24.02.14г. Твърди се,че апелативният съд не е взел предвид това,че документите,с които е обосновал извода си за по-ранно връчване на запорното съобщение, не са годни да установят този факт – товарителницата е попълнена на чужд език и от нея не е ясно какво е съдържанието на пратката, а издаденото от ЧСИ удостоверение за връчване не представлява доказателство за уведомяване. Наред с това се твърди,че връчването на дата 24.02.14г. не е било съобразено с процедурата,предвидена в Регламент /ЕО/ №1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета на ЕС относно връчването в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, предвиждаща връчването на съдебни книжа да става чрез предаващ на получаващ орган.Претендира се отмяна на определението на САС и връщане на делото за произнасяне по същество на изложеното в частната жалба.
Ответникът по частната жалба [фирма] поддържа становище за нейната неоснователност и поради това иска да бъде оставена без уважение.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество,е неоснователна.
В производството по гр.д.№2123/14г. с определение от 17.02.14г. СГС е допуснал обезпечение в полза на ищеца [фирма],чрез налагане на запор върху вземания на частния жалбоподател по банкови гаранции. Въз основа на издадената на същата дата обезпечителна заповед е образувано изпълнително дело №20147860400268 по описа на ЧСИ М.М.. Последният е удостоверил писмено,че изготвеното по делото запорно съобщение е връчено на адресата А. на Р. Р. на 24.02.2014г. чрез D. с товарителница №. Същата е приложена по делото,заедно с разписка на куриерската фирма съдържаща потвърждаване на връчването на пратка с подател ЧСИ М.М. и получател А. за плащания и интервенции в земеделието на Р. Р.,придружена с посочената товарителница на 24.02.2014г. на лицето С.. Впоследствие от ЧСИ на частния жалбоподател е изпратено второ запорно съобщение със същото съдържание,но съдържащо уточнение,че запорът върху вземанията е наложен в БНБ.Връчването е осъществено на 13.11.2015г. отново чрез D. с товарителница №[ЕГН].
На 19.11.2015г. е подадена от името на А. за плащания и интервенции в земеделието на Р. Р. частна жалба срещу определението на СГС от 17.02.14г. По образуваното въз основа на нея ч.гр.д.№1530/16г. с атакуваното определение въззивната инстанция е отказала да се произнесе по съществото на спора,като е изложила мотиви за недопустимост на частната жалба по съображения,че същата е просрочена. Аргументите на САС се основават на приетото за установено от него въз основа на посочените доказателства връчване на първото запорното съобщение – на 24.02.2014г.,от която дата съдът е счел,че е започнал да тече едноседмичния срок за обжалване.
Така постановеното от САС определение е правилно.
Изводът,че частният жалбоподател е бил уведомен за допуснатото обезпечение още на 24.02.2014г. е обоснован с доказателства,чиято доказателствена сила не е оборена. Удостоверението от ЧСИ не представлява само по себе си пряко доказателство за връчване на съобщението за наложения запор,но същото е официален свидетелстващ документ.Като такъв се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените с него факти,т.е.,че ЧСИ е изпратил на жалбоподателя с товарителница № именно съобщението по чл.400 ал.1 ГПК и,че пратката е била връчена на адресата на 24.02.14г. Жалбоподателят е изложил общи твърдения,че е бил уведомен за определението за първи път с последващо изпратеното и връчено му /по същия ред, чрез същата куриерска фирма,при идентично оформяне на товарителницата/ съобщение.Не е възразил срещу представителната власт на лицето, подписало се от името на агенцията при получаването на първото съобщение,нито е твърдял, че с товарителницата са връчени документи, различни от посочения в удостоверението на ЧСИ /респ. с посочване какви са били те/. Поради това възраженията му срещу годността на доказателствата , на които се е позовал САС в определението си,изложени в частната жалба,са неоснователни и не следва да се споделят.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за несъобразяване на връчването с процедурата, предвидена в Регламент /ЕО/ №1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета на ЕС относно връчването в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела.В регламента са предвидени няколко равностойни начина на връчване /без приоритет на който и да е от тях,а като отделни правни възможности/- чрез предаващ и приемащ орган на държавите членки, по консулски и дипломатически път, чрез служители на консулски и дипломатически представителства и чрез пощенски услуги – с препоръчано писмо с обратна разписка или друга равностойна услуга.Такава „друга равностойна услуга“ представлява именно изпращането и връчването на документа по чл.400 ал.1 ГПК чрез международната куриерска компания D., по който начин е осъществено и повторното връчване,който факт и чиято законосъобразност жалбоподателят не оспорва.
Поради изложеното,настоящият състав на ВКС, Първо търговско отделение намира постановеното от САС определение за правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.
Направените в настоящото производство разноски следва да бъдат съобразени от съда при произнасянето му с акта по същество.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №1227/11.04.2016г.,постановено по в.ч.гр.д.№1530/2016г. по описа на Софийски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: