О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
С., 06.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 23.06. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К. М. К.
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 1126 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от М. А. Х., като главен мюфтия на Мюсюлмнанско изповедание, с пълномощник адвокат Б. Д. Б., с вх.№11468 от 16.12.2010 год. на Софийския апелативен съд, срещу решение №92 от 29.11.2010 год. по ф.д.№93/2010 год. на Софийския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение от 02.06.2010 год. по ф.д.№1659/2003 год. на Софийския градски съд, ТК, VІ 5 състав, с което е отказано вписване в регистъра на религиозните институции на обстоятелства по партидата на „М. изповедание” по заявление вх.№27500/02.11.2009 год. – приемане на нов устройствен акт и избор на органи на управление на религиозната институция на основание решения на извънредната мюсюлманска конференция, проведена на 31.10.2009 год.
Производството пред Софийския градски съд е образувано по повод заявлението с вх.№27500/02.11.2009 год. на Софийския градски съд, депозирано от касатора М. Х., с което е поискано вписване на решенията на проведената на 31.10.2009 год. извънредна национална конференция, а именно приемане на нов устав, избиране на Главен мюфтия и състав на Висш мюсюлманки духовен съвет/ВМДС/. Съставът на ВМДС, който е взел решение за свикване на тази конференция, е избран на проведената на 19.04.2008 год. извънредна Национална конференция на М. изповедание, вписан с решение №9 от 22.04.2008 год. по ф.д.№1659/2003 год. на СГС, фирмено отделение. С решение №1154 от13.08.2009 год. по гр.д.№1295/2009 год. на Софийския апелативен съд е признато за установено на основание чл.124, ал.1 и 4 ГПК, че решенията на извънредната Национална мюсюлманска конференция, състояла се на 19.04.2008 год., са нищожни, поради противоречие със Закона за вероизповеданията и Устава на мюсюлманското изповедание от 07.08.1996 год. и са заличени вписванията, извършени с решение №9 от 22.04.2008 год. по ф.д.№1659/2003 год. на СГС, ФО. Това решение е влязло в сила на 12.05.2010 год. с постановяване на Определение №349 от 12.05.2010 год.на ВКС, І Т.О., с което на основание чл.288, във вр. с чл.280 ГПК въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е възприел изводите на Софийския градски съд, че със сила на пресъдено нещо е установено, че решенията на извънредната Национална конференция от 19.04.2008 год. са нищожни, което прави приетия на същата конференция устав и избрания състав на /ВМДС/ за несъществуващи обстоятелства.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е нищожно и недопустимо, като постановено в нарушение на чл.597 във вр. с чл.236, ал.1 ГПК, тъй като съдържа две дати. Евентуално подържа, че е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Навежда довода, че въззивният съд е изградил правните си изводи, без да изследва фактите въз основа на намиращите се по делото доказателства- а именно- наличието на подлежащото на вписване обстоятелство и допустимостта на заявеното вписване със заявление с вх.№27500/02.11.2009 год. на Софийския градски съд. Подържа, че необосновано Софийският апелативен съд е потвърдил постановения отказ за вписване, след като е приел, че заличаването на вписаните обстоятелства няма обратно действие, но регистърният съд следва да зачете формираната в исковото производство сила на пресъдено нещо по въпроса за съществуването на подлежащите на вписване обстоятелства. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК.
Касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационно обжалване/чл.274, ал.3,т.1 във вр. с чл.606 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Подържаните доводи за нарушение на чл.597 във вр. с чл.236, ал.1 ГПК не са довели до твърдяната нищожност, недопустимост на обжалваното решение. То съдържа само една дата- тази в заглавната страница- 29.11.2010 год. На последната страница на решението- стр.32 от ф.д.№93/2010 год. на САС с поставената при подписите на съдийския състав датата 06.12.2010 год. е отбелязано датата на изпращане на съобщението до страната, че решението е изготвено. Това е видно от начина на изписване на тази дата- под черта, над която черта с цифрата „ 1” е посочен броят на съобщенията, а под чертата- датата на изпращането им. От приложените на стр.33 и 34 от делото съобщения до страната, също е видно, че в тях като дата на изпращането им е посочена именно датата-06.12.2010 год.
Не са налице основанията за достъп до касация по смисъла на чл.280 ГПК, с оглед посочените от кастора въпроси:
І. По въпроса за действието на решенията на съда за заличаване на вписаното обстоятелство.
Съобразно нормата на чл.280, ал.1 ГПК общото основание за достъп до касация представлява материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Въпросът за действието на решенията за заличаване на вписаните обстоятелства, не представлява общото основание за достъп до касация, тъй като не е обусловил изхода по делото. И двете съдебни инстанции са приели, че решението, с което се постановява заличаване на вписаните обстоятелства, няма обратно действие. /вж. стр.772 от ф.д.№1659/2003 год. на СГС, ТК, VІ-5 състав, съдържаща мотиви на първоинстанционното решение, както и стр.31 от ф.д.№93/2010 год. на САС с мотиви по обжалваното въззивно решение/.Изрично е казано, че решенията, постановени в успешно проведеното исковото производство за установяване нищожност, недопустимост на вписването, имат действие занапред. С обжалваното решение на Софийския апелативен съд не е придадено обратно действие на тези решения, а е съобразено задължението на регистърния съд към момента на постановяване на решението по чл.597 ГПК да вземе пред вид и фактите, настъпили след подаване на заявлението за вписване/ арг. от чл.235,ал.3 във вр. с чл.540 ГПК/. Решенията, постановени в исковото производство, с които е установен порок на вписването, водещ до заличаване на вписаните обстоятелства, са влезли в сила на 12.05.2010 год./ с постановяване на Определение от 12.05.2010 год. по т.д.№1122/2009 год. на ВКС, І Т.О./ след подаденото заявление за вписване вх.№27500 от 02.11.2009 год., но преди постановяване на обжалвано в настоящето производство решение от 02.06.2010 год. по ф.д.№1659/2003 год. на СГС, ТК, VІ-5 състав. Зачитането от регистърния съд и в двете му съдебни инстанции на установените с тези решения пороци на вписването, не означава придаване обратно действие на постановеното предходно заличаване. Действието на постановените в исковото производство решения е зачетено занапред- към момента на постановяване на настоящето регистърното решение-решение от 02.06.2010 год. по ф.д.№1659/2003 год. на СГС, ТК, VІ-5 състав. Към този момент вече е било установено, че проведената на 31.10.2009 год. извънредна национална конференция, е била свикана от нелегитимен ВМДС.
С оглед така направените изводи от Софийския градски съд, възприети от Софийския апелативен съд, не е налице и допълнително подържаното основание за селектиране на касационната жалба, това по чл.280, ал.1,т.1 ГПК-постановяване на обжалваното въззивно решение в противоречие с ТР 1-2002-ОКГК. Приетото в т.ІІІ от него действие занапред на съдебните решения, с които е установен порок на вписването, е в унисон с изводите и на двете съдебни инстанции, защото установеният в исковото производство порок е зачетен от регистърния съд занапред-към момента на постановяване на решението му.
ІІ. По въпроса за срока, в който подлежи на обжалване по реда на чл.606 ГПК на решението на апелативния съд, с което е потвърден отказът за вписване от градски съд.
И този въпрос не представлява общо основание за достъп до касация посочено в чл.280, ал.1 ГПК, защото не е обусловил изхода по настоящия спор. Касационната жалба е подадена в срока, указан от Софийския апелативен съд. Дали той правилно е определен по чл.275, ал.1 във вр. с чл.606 ГПК или е следвало да бъде определен по чл.283 ГПК, не се отразило на допустимостта на подадената касационна жалба.
ІІІ. По поставените въпроси по т.1-6 на стр.3-4 от изложението по чл.284, ал.3 ГПК, за които касаторът подържа, че разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото-чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
1.По въпрос дали първоинстанционното и обжалваното въззивно решение противоречат на ТР-1-2002 год., настоящият състав на ВКС приема, че те не му противоречат по съображенията изложени по-горе, поради което не е налице допълнително подържаното основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Още повече, че това тълкувателно решение третира основанията за нищожност, недопустимост на вписването, както и вписването на несъществуващи обстоятелства относими за търговските дружества, а не към регистрацията на религиозните общности.
2.Поставените в т.2 и т.3 въпроси дали установената по исков път нищожност на решенията на върховния орган на вероизповеданията и постановеното заличаване на вписваните обстоятелства на основание тези решения, има действие и при вписване на следващите, подлежащи на вписване обстоятелства, и въпросите за разпростиране на силата на пресъдено нещо за установяване нищожност на решение на предхождащ върховен форум върху последващ такъв форум, не са обусловили изхода на делото , поради което тези въпроси също не представляват общото основание за селектиране на касационната жалба. Съдилищата нито са разпрострели силата на пресъдено нещо по иска с правно основание чл.124, ал.1 и 4 ГПК спрямо решенията на последващата мюсюлманска конференция, нито са приели, че съдебното решение, постановено в исковото производство, има действие при вписване на следващите подлежащи на вписване обстоятелства. При вписването на обстоятелствата заявени със заявлението с вх.№27500/02.11.2009 год., депозирано от касатора М. Х., с което е поискано вписване на решенията на проведената на 31.10.2009 год. извънредна национална конференция, регистърният съд на основание чл. чл.15, ал.1 ЗВ във вр. с чл.533 ГПК се е произнесъл дали тези обстоятелства са редовно възникнали. Съдът се е произнесъл по вече настъпилия факт, че тази извънредна национална конференция, проведената на 31.10.2009 год., е свикана от нелегитимен ВМДС, както и че вписването на решенията на конференцията от 19.04.2008 год. е заличено, поради което регистърният съд не е разпрострял силата на присъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение на 12.05.2010 год., постановено в исковото производство по отношение нищожността на решенията на предходната конференция/проведената на 19.04.2008 год./ и върху следващата/ проведената на 31.10.2009 год./. Останалите общо теоретични въпроси, съдържащи се в т.4-6 от изложението, също не са обусловили изхода по конкретното дело. Преценката за приложимите законови разпоредби и тези на устава на вероизповеданието не е обща, а се извършва съобразно действащите такива към момента на вписване на заявените конкретни обстоятелства.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №92 от 29.11.2010 год. по ф.д.№93/2010 год. на Софийския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение от 02.06.2010 год. по ф.д.№1659/2003 год. на Софийския градски съд, ТК, VІ 5 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: