Определение №524 от 8.9.2009 по ч.пр. дело №438/438 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 
                                                          
 
        №  524   
 
                                                       гр.София, 08.09.2009 г.                                               
 
 
                                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание в състав:
 
                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА                             ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА                                                               ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА    
               
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 438 по описа за 2009 г. приема следното:
 
 
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ЖСК „Български художник” срещу определение от 15.04.2009 г. на Софийския градски съд, Второ „Г”отделение по гр.д. № 1* от 2008 г. за спиране на делото на основание чл.182, ал.1, б.”г” от ГПК /отм./ до приключване на гр.д. № 3* от 2008 г. на СГС, ГК, 9 състав.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен.
Ответницата Е. Т. Т. оспорва частната жалба и моли определението на СГС да бъде оставено в сила.
Ответникът Д. Н. Ж. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение констатира следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ответник по делото/, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя ЖСК „Български художник” на 07.05.2009 г., а частната жалба е подадена на 13.05.2009 г./ и срещу акта на съда, който на основание чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК подлежи на обжалване пред ВКС.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна: С обжалваното определение от 15.04.2009 г. Софийският градски съд е спрял образуваното пред него гр.д. № 1* от 2008 г. до приключване на гр.д. № 3* от 2008 г. на СГС, ГК, 9 състав. Неправилно с това определение е прието, че решението по гр.д. № 3* от 2008 г. с предмет установяване на нищожността на сделките по нотариални актове № 183 и № 184 от 19.05.1994 г., по силата на които ЖСК „Български художник” е придобила терена, върху който е изградена сградата, в която се намира процесния жилищен имот, е от значение за решаването на гр.д. № 1* от 2008 г. на СГС с предмет установяване правото на собственост на Е. Т. върху този жилищен имот. Съгласно чл.220, ал.1 от ГПК /отм./, решението по гр.д. № 3* от 2008 г. на СГС няма да е задължително и следователно не би могло да се противопостави на страните по гр.д. № 1* от 2008 г. Е. Т. Т. и Д. Н. Ж., тъй като те не са нито страни, нито правоприемници на някоя от страните по гр.д. № 3* от 2008 г. Поради това, при решаването на въпроса, дали процесният имот е собственост на ищцата Е. Т. Т. или е бил собственост на ЖСК „Български художник”, която го е придобила след построяване на сградата върху придобития с нотариални актове № 183 и № 184 от 19.05.1994 г. терен, съдът по гр.д. № 1* от 2008 г. не би могъл да се позове на решението по гр.д. № 3* от 2008 г., а следва да извърши самостоятелна преценка на представените пред него доказателства и сам да достигне до извод за действителност или нищожност на сделките по НА № 183 и № 184 от 19.05.1994 г., ако възражение за такава нищожност бъде направено в това производство.
Воден от горното, съставът на ВКС на РБ, Първо отделение на Гражданска колегия
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ОТМЕНЯ определение от 15.04.2009 г. на Софийския градски съд, Второ „Г” отделение по гр.д. № 1* от 2008 г. за спиране на делото на основание чл.182, ал.1, б.”г” от ГПК /отм./ до приключване на гр.д. № 3* от 2008 г. на СГС, ГК, 9 състав.
ВРЪЩА делото на същия състав на Софийския градски съд за продължаване на процесуалните действия.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар