О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
гр. София, 21.05.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 261 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението си от 25.11.2009 год. по гр. д. № 401/2009 год. Монтанският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 15.07.2009 год. по гр. д. № 705/2008 год. на Монтанския районен съд в обжалваната пред него част и вместо това е постановил друго, с което отхвърлил предявения от Ц. Д. К. от гр. Ч. против М. И. Н. и И. Н. П. от с. гр. иск по чл. 109 ЗС за премахване на незаконно построения до имотната граница дърварник.
Ищецът Ц. К. , чрез пълномощника му адв. Г. Ц. , обжалва въззивното решение с касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК. Поддържа оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и иска отмяната му.
От съдържанието на приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК може да се изведе извод за поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението.
В писмения отговор на ответниците М се поддържа становище за недопустимост на касационното обжалване на въззивното решение, поради липса на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с оглед неотносимостта на представената съдебна практика към настоящия спор. Евентуално се оспорва жалбата като неоснователна, с искане за отхвърлянето й.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се е развило по реда на ГПК, в сила от 1.03.2008 год., и е образувано по иск по чл. 109 ЗС, предявен от настоящия касатор против ответниците, като страните са собственици на съседни имоти. Ищецът е претендирал премахване от ответниците на построения от тях в близост до имотната им граница дърварник, тъй като дъждовните води от него с оглед конструкцията на покрива му и терена се стичат в неговия имот, където на имотната граница е построил лятна кухня.
Въззивният съд отменил първоинстанционното решение, с което искът е бил уважен и вместо това го отхвърлил. Приел е за установено, че както дърварникът на ответниците, така и лятната кухня на ищеца, са търпими строежи по смисъла на параграф 16 ПЗР на ЗУТ, с оглед местоположението им до/на имотната граница, но съображението му за неоснователност на предявения иск е липсата на доказателства за това, че спорната постройка на ответниците пречи на ищеца да упражнява своето право на собственост.становено е от вещото лице, че на същата са поставени улуци, водата е отведена с тръба в двора на ответниците, поради което и самото изграждане на тази постройка, като незаконна, не му пречи да упражнява правото му на собственост върху неговия имот. Следователно, липсата на неоснователно въздействие е обусловило направения от въззивния съд извод.
За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, касаторът следва да обоснове наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, като на първо място посочи кои материалноправни или процесуалноправни въпроси са обсъждани в решението и са обусловили решаващите изводи, и на второ място, с оглед представената съдебна практика по конкретни спорове, че тези въпроси са противоречиво решавани от съдилищата. Касаторът не е формулирал конкретни въпроси, които да са решавани противоречиво от съдилищата в представената съдебна практика, което е достатъчно основание за липса на предпоставки за допускане на касационното разглеждане на делото. Съображението му, че изводът на съда е в противоречие с практиката представлява касационно основание за неправилност на решението, което не може да се обсъжда в настоящето производство. Дори и да се приеме, че правният въпрос е този дали във всички случаи незаконният строеж на регулационната линия представлява нарушаване на правото на собственост на съседа, което може и следва да бъде защитено с иск по чл. 109 ЗС, без да се доказва с какво и как това строителство ограничава правото на собственост, както е прието в представеното решение № 1* по гр. д. № 1038/92 год. на ІV г. о. на ВС, то по него въззивният съд не се е произнесъл, с оглед липсата на такива факти по настоящето дело. В него е установено точното местоположение на сградите на страните, тази на ответниците е на разстояние от имотната граница, макар и недостатъчно с оглед техническите изисквания, а тази на ищеца – на самата имотна граница. Ищецът основава негаторния си иск за премахване на дърварника не на основание местоположението му, а на това, че дъждовната вода от него пада в неговия имот вследствие покривната му конструкция и особеностите на терена, които доводи съдът намерил за неоснователни с оглед установеното от вещото лице монтиране на улуци и отвеждане на водата.
Второто цитирано от касатора решение по гр. д. № 2124/2001 год. на ВКС също е неотносимо към настоящия спор, а изложението относно „точка трета”, най-вероятно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не съдържа съображения относно приложното поле на това основание за допускане на касационното обжалване пред ВКС.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 25.11.2009 год. по гр. д. № 401/2009 год. на Монтанския окръжен съд по подадената от Ц. Д. К. от гр. Ч., чрез адв. Г. Ц. , касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: