О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.525
гр.София, 10.12. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на седми декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 396/2009 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 във връзка с чл.288, чл.280, ал.1, чл.391, ал.1, т.2 и чл.396, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. А. С. от гр. В. срещу определение № 821 от 13.07.2009 год. по в.ч.гр.дело № 590/2009 год. на П. окръжен съд, с което е отменено изцяло определение № 196 от 16.04.2009 год. на В. районен съд по гр.дело № 318/2009 год. и е допуснато обезпечение на предявения от жалбоподателя срещу В. А. С. установителен иск за собственост чрез налагане на възбрана върху жилищна сграда на 24 кв.м., състояща се от изба и една стая, и второстепенна постройка от 96 кв.м., застроени в имот в м.”К”, землището на гр. В., пл. № 1* при съседи: шосе В. Сърница, горски разсадник и горски път, и чрез спиране на изпълнението по изп.дело № 118/2008 год. на Д. съдебен изпълнител при В. районен съд относно извършване въвод във владение в полза на В. А. С. по отношение на посочените жилищна сграда и второстепенна постройка, срещу парична гаранция от 2 400 лева, вносима от ищеца/сега частен жалбоподател/.
Поддържа се, че въззивният съд е определил прекомерен размер на парична гаранция от 2 400 лева, съответстващ на 99.6678% от цената на и ска – 2 408 лева, докато съдилищата в страната определят гаранцията на основание чл.391, ал.3 ГПК в размер между 10%-20% от цената на иска.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въпросът за определяне на паричната гаранция се решава противоречиво от съдилищата. Жалбоподателят представя и се позовава на определения: № 232 от 29.08.2008 год. по гр.дело № 471/2008 год., № 205 от 19.10.2007 год. по гр.дело № 482/2007 год., № 77 от 10.05.2007 год. по гр.дело № 183/2007 год., № 244 от 12.12.2006 год. по гр.дело № 586/2006 год. на Великотърновския апелативен съд; определение от 30.09.2008 год. по гр.дело № 885/2008 год. и за определение от 30.12.2008 год. по гр.дело № 1132/2008 год. на Софийския окръжен съд; определение от 13.02.2009 год. по гр.дело № 1177/2009 год. на Софийския градски съд; определение от 25.11.2002 год. по гр.дело № 2246/2002 год. на Софийския апелативен съд и определение от 14.05.2008 год. по гр.дело № 425/2008 год. на Варненския окръжен съд, в които размерът на паричната гаранция е между 4% и 20% от цената на иска.
Ответникът по частната жалба В. А. С. от гр. В. е на становище, че оплакванията са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Определянето на размера на паричната гаранция не е въпрос, противоречиво разрешаван от съдилищата, което е видно от представените с частната жалба определения. Гаранцията по чл.391, ал.1, т.2 ГПК по своето естество е обезпечаване на бъдещия иск за вреди, който ответникът би могъл да предяви срещу ищеца. Обезпечаването на евентуалния бъдещ иск е условие, за да се допусне обезпечаването на предявения иск. А то е такова условие, защото не само е индиция за сериозността на предявения иск, но и защото обезпечава интересите на ответника при евентуална неоснователност на иска. Съгласно чл.391, ал.3 ГПК, размерът на гаранцията се определя от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно. Основанието на отговорността произтича от чл.45, чл.51 и сл. ЗЗД, според които разпоредби подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Представените с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване определения на съдилищата по допускане на обезпечение и определяне размера на гаранцията се отнасят до различни хипотези, в т.ч. такива, при които въпреки че искът е бил подкрепен с убедителни писмени доказателства, съдилищата са задължили ищеца да представи и парична гаранция /чл.391, ал.2 ГПК/. Вярно е, че в случаите, разгледани в представените от жалбоподателя определения, размерът на паричната гаранция варира между 5% и 20% от цената на исковете /около 10% – „обичайния размер според съдебната практика” според определение от 13.02.2009 год. по гр.дело № 1177/2009 год. на СГС, ІІІ-д състав/, но процесният случай се различава от останалите не само по предмета на гражданскоправния спор, но и по това, че са били удовлетворени исканията за налагане на възбрана и за спиране на изпълнението, независимо че според въззивния съд, не са налице убедителни писмени доказателства, правещи предявения иск вероятно основателен.
Изложеното дотук показва, че за различните хипотези не би могъл да бъде възприет един и същи критерий при определяне размера на паричната гаранция в случаите на чл.391, ал.3 ГПК /напр. между 10% и 20% от цената на иска/, доколкото съдът във всеки отделен случай е длъжен да прецени какъв би бил размера на преките и непосредствени вреди, които ще претърпи ответника ако обезпечението е неоснователно.
В обобщение, липсва основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението на въззивния съд, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 821 от 13.07.2009 год. по в.ч.гр.дело № 590/2009 год. на П. окръжен съд по частна жалба вх. № 2* от 04.08.2009 год., подадена от А. А. С. от гр. В., ул.”Х” № 31.
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: