3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
.
София, 11.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №385/2012 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. С. С., [населено място], приподписана от пълномощника и адвокат Б. П., срещу определение №131 от 04.01.2012 г. по ч. гр.дело №17373/2011 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 25.07.2011 г. по гр. дело №25843/2011 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради недопустимост на исковете. Въззивният съд е приел, че предявените искове за признаване за установено, че документите, приложени по изп. дело №316/2007 г. – договор за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно са неавтентични, тъй като не са подписани от И. Р. А., са недопустими, защото установяването със сила на пресъдено нещо неистинност на документите няма да се отрази на вече образуваното изпълнително дело, а освен това е съществувал отделен ред за обжалване действията на съдебния изпълнител.
Жалбоподателката излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправния въпрос за това има ли правен интерес длъжникът по изпълнително дело да установи липса на представителна власт за образуване на изпълнителното дело поради неавтентичен подпис за упълномощител на пълномощното за процесуално представителство. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по частната жалба М. Д. П. – А. и Р. И. А., двете от [населено място], оспорват жалбата.
По подадената частна жалба по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Посоченият по-горе въпрос е правнорелевантен, тъй като е обусловил изхода на спора, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Обжалваното определение е съобразено с трайно установената съдебна практика. Според нея е недопустимо чрез установителен иск за неистинност на документ да се търси защита срещу процесуалната незаконосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
Съобразно изхода на спора на ответниците по частната жалба трябва да се присъдят 1000 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №131 от 04.01.2012 г. по ч. гр.дело №17373/2011 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА М. С. С., [населено място], да заплати М. Д. П. – А. и Р. И. А., двете от [населено място], 1000 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.