О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
гр. София, 12 ноември 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 3844 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. Н. Н. срещу определение № 270/30.07.2018 г., постановено по гр. дело № 2557/2018 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІV-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане, подадената от жалбоподателя, молба за отмяна на влязлото в сила решение № 92/10.04.2018 г. по гр. дело № 259/2018 г. на трети състав на ІV-то гр. отд. на ВКС и на влязлото в сила решение № 6478/21.09.2017 г. по възз. гр. дело № 1621/2017 г. на Софийския градски съд (СГС), на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК; и е прекратено производството по гр. дело № 2557/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че в подадената от жалбоподателя молба за отмяна било аргументирано, че предходният състав на ВКС, който е постановил влязлото в сила решение, отказал да се произнесе по същество по казуса, въпреки че по надлежен съдебен ред било установено неистинност на документ като основание за отмяна на влязлото в сила решение на СГС, както и че и съставът на ВКС, постановил обжалваното определение, в нарушение на закона, също не обсъдил този документ. На следващо място, като необоснован се сочи изводът в обжалваното определение, че молбата на жалбоподателя е недопустима в частта ? за отмяна на влязлото в сила решение на СГС поради това, че не съдържа конкретни твърдения за наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, нито за друго основание по чл. 303, ал. 1 от ГПК. Поддържа се и че тъй като [фирма] е единственият централизиран доставчик на топлинна енергия в [населено място], то възниквало основателно съмнение, че поне един от членовете на съдебните състави по делото е собственик на топлофициран имот в [населено място], поради което съгласно чл. 22, ал. 2 от ГПК е бил длъжен да се самоотведе или да обяви обстоятелства при неприемане на отвод, но това не е направено по делото.
Ответниците по частната жалба [фирма] и [фирма] не са подали отговори на жалбата.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С влязлото в сила решение № 92/10.04.2018 г. по гр. дело № 259/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е оставена без уважение молба на жалбоподателя за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, на влязлото в сила решение № 6478/21.09.2017 г. по възз. гр. дело № 1621/2017 г. на СГС. С оглед на това, съставът на ВКС, постановил обжалваното определение, е приел, че молбата на жалбоподателя за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС е недопустима в тази ? част, тъй като самото решение на ВКС е постановено в производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение, поради което не формира сила на пресъдено нещо, а следователно – и не е акт, който да подлежи на отмяна по реда на същото това производство по гл. ХХІV от ГПК (чл. 303 и сл. от ГПК). Тези изводи на съда са правилни – в пълно съответствие с процесуалния закон и със задължителната практика на ВС и ВКС по тълкуването и приложението му, намерила израз в т. 2 от ППВС № 2/29.09.1977 г. и в т. 3, т. 4 и т. 6 от ТР № 7/31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, където също е прието, че на отмяна по реда на гл. ХХІV от ГПК (гл. ХХІ, раздел ІІ от отменения ГПК от 1952 г.) подлежат само тези влезли в сила съдебни актове, които формират сила на пресъдено нещо.
Напълно обосновано и правилно съставът, постановил обжалваното определение, позовавайки се на т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, е приел за недопустима молбата на жалбоподателя и в останалата ? част, с която се иска отмяна на влязлото в сила решение № 6478/21.09.2017 г. по възз. гр. дело № 1621/2017 г. на СГС, поради това, че молбата не съдържа конкретни твърдения за наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, нито за друго основание по чл. 303, ал. 1 от ГПК. Видно от съдържанието на подадената от жалбоподателя молба за отмяна, същата съдържа единствено оплаквания за неправилност на влязлото в сила решение № 92/10.04.2018 г. по гр. дело № 259/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, като влязлото в сила решение № 6478/21.09.2017 г. по възз. гр. дело № 1621/2017 г. на СГС е посочено единствено в петитума ?, където се съдържа искането за отмяна. Последното искане на жалбоподателя е недопустимо на още две основания: на първо място, по това искане вече е налице произнасяне с влязлото в сила решение № 92/10.04.2018 г. по гр. дело № 259/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; и на второ – повторното искане е направено очевидно след изтичането на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 2 от ГПК.
От гореизложеното е видно, че оплакването на жалбоподателя за необоснованост на обжалваното определение, е неоснователно.
Напълно несъстоятелно е и оплакването, че съставът на ВКС, постановил обжалваното определение, не е обсъдил сочения в частната жалба неистински документ. Освен, че такъв неистински документ не е посочен по никакъв начин в молбата за отмяна на жалбоподателя, то дори и да беше посочен, след като правилно е приел, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, съставът на ВКС не е дължал произнасяне по съществото на тази молба, а следователно – не е имал и процесуално задължение да обсъжда евентуални доказателства относно нейната основателност.
Неоснователно е и оплакването за неправилност на обжалваното определение поради ненаправен отвод или самоотвод на членовете на съдебния състав, който го е постановил. На първо място, жалбоподателят, в качеството си на молител, не е искал отвод на съдебния състав в производството пред него – този въпрос се поставя за първи път едва с частната жалба, разглеждана в настоящото производство. На второ място, и в частната жалба не са изложени твърдения за наличие на обстоятелства, които да са основание за отвод, а жалбоподателят единствено прави неопределено предположение, че е възможно някой от членовете на съдебния състав да е собственик на топлофициран имот в [населено място], респ. – да е в облигационни правоотношения с ответника по молбата за отмяна [фирма]. На следващо място, дори и такова облигационно правоотношение да беше доказано и установено по делото по отношение на някой или на всички членове от съдебния състав, то не съставлява основание за отвод или самоотвод, тъй като не попада в никоя от хипотезите на чл. 22, ал. 1 от ГПК, включително – в изтъкваните от страна на жалбоподателя хипотези по чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ГПК.
По изложените съображения, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 270/30.07.2018 г., постановено по гр. дело № 2557/2018 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: