О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
С., 12.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Тотка Калчева
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 664 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2480/7.ІІІ.2012 г. на В. Г. С. от [населено място] поле, [община], подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК, против решение № 92 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 20.І.2012 г., постановено по гр. дело № 2894/2011 г., с което е бил отхвърлен неговият иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, предявен срещу И. Г. Г. от С. за признаване за установено по отношение на последния, че настоящият касатор имал към него съществуващо вземане в размер на 31 000 лв. по запис на заповед от 7.ХІ.2006 г. /с нотариална заверка на подписа на издателя от същата дата/, въз основа на който е бил надлежно снабден със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК и с изпълнителен лист за горепосочената главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението /31.V.2009 г./ и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на касатора С. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който този положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК/ да бъде уважен, ведно с присъждане на всички направени по делото разноски или, алтернативно, след отменяване на въззивното решение делото да бъдело върнато за ново разглеждане от друг състав на САС.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК С. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение на САС се е произнесъл по два материалноправни въпроса, имащи значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно:
1/ Кога следва да се приеме, че е налице нарушение на императивните изисквания на чл. 486, ал. 1 ТЗ във връзка с посочване падежа на задължението по запис на заповед?
2/ Може ли да се дерогира „негласно” проверката за редовност, от формална страна, на процесния запис на заповед, направена от съда в заповедното пр-во по издаването на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист по чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК?
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация И. Г. Г. от С. писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-П. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски за настоящето пр-во в размер на платения адвокатски хонорар от 500 лв. /петстотин лева/, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № АБ 001097 от 20.VІ.2012 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на В. Г. С. от [населено място] поле, [община] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отхвърли положителния установителен иск на настоящия касатор с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, въззивната инстанция е уважила направено от въззивника (ответник по този иск) И. Г. абсолютно възражение /по т. 1.1.2 от жалбата/, че издаденият на 7 ноември 2006 г. запис на заповед бил нищожна ценна книга, понеже падежът на поетото безусловно задължение за плащане бил отразен по два начина: на предявяване /съгласно чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ/ и на определен ден /по чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ/. Констатацията на решаващия съд е била, че в текста на менителничния ефект било отразено, че „същият е платим при предявяване и на падежа”.
Според последваща обжалваното въззивно решение задължителна практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 71/3.VІІ.2012 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 444/2011 г., вторият от релевираните в изложението на касатора към жалбата му правни въпроси е бил разрешен в смисъл, че: „Въззивният съд следва да съобрази доколко представеният от ищеца кредитор документ отговаря на формалните изисквания по чл. 535 ТЗ, които му придават значението на запис на заповед (чл. 536, ал. 1 ТЗ) и на източник на вземане по абстрактна менителнична сделка, както и че след като формалната редовност на документа е предпоставка за възникване на вземането, произнасянето по въпроса за действителността на записа на заповед – дори при отсъствие на заявени във въззивната жалба доводи, не съставлява нарушение на правилата на чл. 269 ГПК и не води нито до недопустимост, нито до неправилност на въззивното решение, с което е разгледан искът по чл. 422 ГПК”. Поради това не може да се констатира наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с формулирания в изложението на касатора С. към жалбата му втори въпрос.
Служебно ще следва релевираната от касатора предпоставка за допустимост на касационния контрол по първия, формулиран в изложението към жалбата материалноправен въпрос, да бъде преквалифицирана от т. 3 – по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Кога следва да се приеме, че е налице нарушение на императивните изисквания по чл. 486, ал. 1 ТЗ при определяне падежа на задължението в съдържанието на запис на заповед е материалноправен въпрос, намерил разрешение в задължителна практика на ВКС, обективирана както в постановките по т. 3 на ТР 1/2005 г. на ОСТК, така и в Опр. № 813/30.ХІ.2009 г. по ч. т. дело № 868/09 г., в Опр. № 776/5.ХІ.2005 г. по ч. т. дело № 733/2010 г., а също и в определението на І-во т.о. по ч. т. дело № 678/2011 г. При констатацията, че обжалваното въззивно решение е било постановено в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС, същото ще следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 92 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 20.І.2012 г., постановено по гр. дело № 2894/2011 г.
У К А З В А на касатора В. Г. С. ЧРЕЗ неговия процесуален представител адв. Е. П. от САК, с адрес: гр. С., [улица], ет., че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това, да представи в канцеларията на търговска колегия на ВКС документ /банково бордеро/ за платена по с/ка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 620 лв. /шестстотин и двадесет лева/, тъй както в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на така определената допълнителна д.т. по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавите такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на председателя на Първо отделение от търговската колегия на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1
2