5
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
[населено място], 12.08. 2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети август, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 4188 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Обжалвано е определение на Хасковския окръжен съд № 136 от 08.02.2013 г./погрешно посочена 2012 г./ по ч.гр.д. № 86/2013 г., с което е потвърдено определение от 11.12.2012 г. по гр.д. № 988/2011 г. на Димитровградския районен съд за връщане на подадената въззивна жалба с вх. № 12373 от 11.12.2012 г. на В. Д. С. от [населено място] срещу решение от 07.11.2012 г. по гр.д. № 988/2011 г. на Димитровградския районен съд, като просрочена.
Недоволен от определението на Х. е В. Д. С. от [населено място], който с частна жалба, приподписана от адв. Л. Л. от АК-С., го обжалва в срок и моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и същото бъде отменено като незаконосъобразно като делото се върне на първоинстанционния съд за администриране на въззивната жалба. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът сочи, че в обжалваното въззивно определение съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, значими за изхода на спора, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. П. въпроси са – в съществуващата неяснота относно процесуалния статут на назначен по см. на чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 29, ал. 3, вр. с ал. 5 ГПК особен представител – неговите права в процеса, неговите задължения и обособено факта, придобива ли качеството на страна по см. на чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 259, ал. 1 ГПК, както и какви са последиците от съдебно неизпълнение на императивни задължения в хипотези, при които погрешно се връчват съдебни известия на лица, различни от страна, лично упражнила правото си на защита, особено що се касае до случаи, при които жалбоподател-страна е с известен адрес за връчване по чл. 38 ГПК и не е упълномощила по реда на чл. 32, вр. с чл. 33 ГПК представител по пълномощие.
Ответниците по жалбата не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е върната въззивната жалба като просрочена, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 280, ал. 2 и чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на частния касатор и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно производство.
С обжалваното определение на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба като просрочена, е прието, че постановеното съдебно решение на 07.11.2012 г. по гр.д. № 988/2011 г. на Димитровградския районен съд, е съобщено на адв. Т., в качеството му на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на В. Д. С., на 13.11.2012 г. Д. срок по чл. 259, ал. 1 ГПК за обжалването му е изтекъл на 27.11.2012 г., вторник, работен ден, а въззивната жалба е подадена от В. С. по пощата на 07.12. 2012 г., т.е. след изтичането му. Съдът е приел, че в случая не е било необходимо личното връчване на книжата на С., тъй като същият не е бил намерен на постоянния си адрес, приложена е разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК и на основание чл. 47, ал. 6 ГПК му е назначен особен представител, който да го представлява в процеса.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че в случая не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационен контрол. Посочените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси не са обусловили изхода на делото и разрешаването им не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Това е така, тъй като разпоредбите на чл. 47, ал. 6 ГПК, респ. чл. 29, ал. 3, вр. с ал. 5 ГПК, относно предпоставките за назначаване от съда на страна по делото на особен представител, не са неясни и по прилагането им не е налице противоречива съдебна практика и не се нуждаят от тълкуване. В тази връзка следва да се отбележи, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. А развитие на правото е налице, когато произнасянето по правен въпрос, значим за изхода на спора, е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнотата или неяснотата на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. Именно в съответствие със закона въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК и на основание чл. 47, ал. 6 ГПК е назначил на С., който не е бил намерен на официалните си адреси, особен представител – адв. Т., който да го представлява в процеса, в т.ч. да получава от негово име и съдебните книжа. Липсват възражения на С. против действията на особения представител, както и искане за лично участие в процеса или чрез друг процесуален представител, поради което всички действия от името на С. се извършват от неговия особен представител и надлежно го обвързват. Що се отнася до втория процесуалноправен въпрос, свързан с редовно връчване на съдебните книжа на страните и тяхното представителство, същият е общо формилуран и неотносим по спора и не съставлява общото основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не са били предмет на въззивното определение разпоредбите на чл. 38 ГПК и чл. 32-33 ГПК. А твърдения, които касаят неправилност на определението, изразяващи се в допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а са касационни основания по чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 281, т. 3 ГПК, които се разглеждат от съда по същество, ако е допуснато касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, какъвто не е настоящия случай. В тази връзка съдебната практика по приложението на чл. 47 ГПК е постоянна, трайна и непротиворечива, а нормата е ясна и не се нуждае от тълкуване. Не са налице обстоятелства, предпоставящи изменението на тази практика или нейната отмяна чрез ново тълкуване на закона.
Що се отнася до възражението за нищожност на постановеното въззивно определение, тъй като е сгрешена годината на постановяването му, вместо 2013 г. съдът е записал 2012 г., същото е неоснователно, тъй като тази грешка не обоснова нищожност, която е налице, при липса на законност на съдебния състав, нарушаване на правораздавателната власт, неразпознаваемост на въззивното определение като съдебен акт, липсата на подписи на членовете на съдебния състав, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Хасковския окръжен съд № 136 от 08.02.2013 г./погрешно посочена 2012 г./ по ч.гр.д. № 86/2013 г., по частна касационна жалба с вх. № 3401/02.04.2013 г. на В. Д. С. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :