3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№525
София, 12.09.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. СЛАВЧЕВА
Н. М.
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 2573/2014 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. Г., действаща като [фирма] със седалище [населено място] против въззивно решение № 669 от 09.04.2014 г. по гр.дело № 4323/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение от 26.07.2013 г. по т.дело № 164/2012 г. на Благоевградския окръжен съд в осъдителната му част е отхвърлен предявения от касатора срещу [община] иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 104 698.48 лв.
В касационната жалба, се поддържат доводи, че съдът неправилно е квалифицирал предявеният иск по чл.266, ал.1 ЗЗД въпреки изрично изложените в исковата молба твърдения, че по отношение на извършените между страните не е възникнало валидно правоотношение по договор, сключен по реда на ЗОП, както и че извършените СМР не са приети от представител на ответника, като това щяло да стане след извършена процедура по ЗОП, с оглед на което счита, че с въззивното решение апелативният съд се е произнесъл по непредявен иск и това обуславя неговата недопустимост. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен правен въпрос, свързан с правната квалификация на предявения иск, разрешен в противоречие с цитирани в жалбата решения на ВКС.
В приложението към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като по поставения в жалбата въпрос се позовава на решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът по иска [община] не изразява становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, а с оглед изложените от касатора доводи и предвид данните по делото, налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
За да постанови обжалвания резултат, апелативният съд приел, че предявеният иск намира правното си основание в чл.266, ал.1 ЗЗД, а не в чл.61, ал.2 ЗЗД, както неправилно е прието от окръжния съд. Изложено е, че правилата на водене на чужда работа без пълномощие по чл.61 ЗЗД не могат да намерят приложение в случая, тъй кат в исковата молба и в трите уточнителни молби липсват наведени твърдения за предприемане на работата без наличието на изрично възлагане, но предвид неотлогна необходимост и в интерес на собственика, които са необходимите елементи от фактическия състав на гестията – чл.61 ЗЗД. Същевременно е прието, че в процеса не е установено наличието на валидно облигационно правоотношение по устен договор за изработка, тъй като разпитаните по делото свидетели не установявали стойността на възложените СМР. Но дори и да е била облечена в писмена форма волята на страните, то според съда това споразумение би било нищожно предвид забраната, установена в чл.33 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки за неговото сключване, като евентуално новите СМР е следвало да бъдат предмет на нова обществена поръчка.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., се приема, че преди да разреши спора по същество, съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост, още повече, че вторият от наведените правни въпроси се отнася именно до въпроса за допустимостта. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, трябва да се разпростре и във фазата по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ето защо, доколкото изложените в обстоятелствената част на исковата молба като правопораждащи факти навеждат на съмнения за разминаване по основание на иска, с който съдът е бил сезиран, с този, по който се е произнесъл, то са налице индиции за недопустимост на обжалваното решение, поради което следва да се допусне касационно обжалване. Самата преценка за допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 2 302 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 669 от 09.04.2014 г. по гр.дело № 4323/2013 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 302 /две хиляди триста и два/ лева в едноседмичен срок от съобщението, като в същия срок да представи по делото платежно нареждане. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията, делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Върховния касационен съд за насрочване за открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: