О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
София, 14.11.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1752/2017 година по описа на Гражданска колегия на ВКС , и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
[фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [община] е обжалвал с касационна жалба вх.№928 от 13.01.2017г. въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1539 от 01.12.2016г. по гр.д.№ 1064/2016г. по допускане на делбата.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК /редакция до изменението в ДВ бр. 86/2017г., поради което е процесуално допустима.
Ответникът А. Д. А. е подал отговор, в който изразява становище, че при постановяване на решението, въззивният съд се е съобразил със задължителната практика на ВКС и не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е потвърдил решението на Варненския районен съд, ХVІІ-ти състав № №1022 от 16.03.2016г. по гр. д. №14059/15г. с което е допусната съдебна делба на поземлен имот с идентификатор №10135.2571.420, находящ се в [населено място], к.к. „Ч.“ /бивша местност „К.“/, целият с площ от 1378 кв.м. при дялове : 778/1378ид.ч. за А. Д. А. и 600/1378ид.ч. за [фирма].
Въззивният съд е приел за неоснователен довода на съделителя [фирма], че делбата на дворното място е недопустима като е изложил съображения, че разрешението в ППВС 2/82г. т.1 д не намира приложение в разглеждания случай, защото сградите в мястото не са основни, нито жилищни и не принадлежат на отделните съсобственици.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че решението е постановено в нарушение на задължителната практика на ВКС – ППВС 4/1964г. т. 3 и ППВС 2/1982г. т.1“д“ като е допусната делба на дворно място, в което съществуват сгради, принадлежащи на отделни съсобственици.
При разрешаване на въпроса за допустимостта на делбата на дворното място, съдът се е съобразил изцяло с приетото в т.1 на ППВС 2/1982г. , според което при разделност на собствеността върху сградите, построени в съсобствено дворно място, то придобива статут на обща част по смисъла на чл. 38 ал.1 ЗС и съсобствеността върху него е неразривно свързана с отделните сгради или обекти в тях. Аналогично е и разрешението в т.3 на ППВС 4/1964г., в което са разгледани отделни хипотези на недопустимостта на делбата на дворно място, произтичаща от забрана на закона и естеството и предназначението на съсобствената вещ. Следователно, за да се приеме, че дворното място не подлежи на делба на основание чл. 38 ал.3 ЗС , построените в него сгради трябва да са със самостоятелен характер и да са индивидуално притежание на съсобствениците на дворното място. В разглеждания случай липсват твърдения на ответника [фирма] , че е индивидуален собственик на някоя от сградите в имота и такива доказателства не са събрани по делото, следователно задължителната съдебна практика, на която се позовава касаторът е неприложима. С оглед на изложеното, не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото, на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция по представения списък в размер на 600 лв., поискани с отговора на касационната жалба.
Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1539 от 01.12.2016г. по гр.д.№ 1064/2016г. по допускане на делбата.
Осъжда [фирма][ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [община] да заплати на А. Д. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] вх.В ет.1 ап.15 сумата 600 лв. /шестстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: