О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
София, 18.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
Членове: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2601 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 116 от 19.03.2019 г. по в. гр. д. № 41/2019 г. на Плевенски окръжен съд, II въззивен граждански състав, e потвърдено решение № 1639 от 30.10.2018 г. по гр. д. № 9588/2016 г. на Плевенски районен съд, VII граждански състав, с което във втората фаза на делбата е изнесен на публична продан поземлен имот (без построените в него сгради – индивидуална собственост) с идентификатор …., по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-56/18.09.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], [улица], с площ 1688 кв. м. (съгласно скица от С.) и 1700 кв. м. (по нотариални актове), с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване: за бензиностанция, газстанция, с номер по предходен план: 1177, кв. …., парцел …., при съседи на имота: …., ….., ….. . От допуснатия до делба имот са образувани 1688 дяла по скица и 1700 дяла по нотариални актове, от които: 200/1700 идеални части за „Ю.“ Е., [населено място], 688/1700 идеални части за „М. 09“ Е., [населено място], 200/1700 идеални части за Л. С. Г. от [населено място] и 612/1700 идеални части за „А. – НД“ О., [населено място], при първоначална цена 107100 лв.
Делбата на процесния имот е била допусната между страните с решение № 2061/12.12.2017 г. по гр. д. № 9588/2016 г. на Плевенски районен съд, VII граждански състав. Във втората фаза на производството е изготвено заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно което могат да се обособят два реални дяла. С оглед изследване на възможността всяка една от страните да получи реален самостоятелен дял съдът е допуснал допълнителна експертиза, като според първия ? вариант имотът е поделяем при обособяване на пет реални дяла, а съгласно втория – имотът е неподеляем с оглед отреждането и трайното му предназначение по кадастралната карта и регистри на [населено място]. Районният съд е постановил второто заключение да се изпрати на общинската администрация за одобрение в съответствие с изискванията на чл.201 ЗУТ, като в отговор [община] е уведомила, че е издадена заповед № РД-12-356/18.07.2018 г. на зам. кмета на [община] за разрешаване изработването на ПУП – план за регулация и застрояване на процесния имот, в съответствие с предложението за делба на вещото лице, според което дял пети (част от поземления имот с площ от 108 кв.м. за общо ползване) да бъде проектиран като задънена улица, с оглед осигуряване на достъп до всички бъдещи урегулирани поземлени имоти.
Впоследствие съдът е дал възможност на вещото лице да се запознае с представено копие на скица по одобрен план от 1995 г., с оглед на който документ да даде становище дали се променят квотите при подялбата на процесния имот и променят ли се изготвените до този момент заключения. Вещото лице е посочило, че съгласно новопредставения документ е налице вариант за образуване на два реални дяла от имота. Районният съд е констатирал, че е налице невъзможност за обособяване на нови самостоятелни поземлени имоти за всеки от съделителите, тъй като те не могат да постигнат съгласие във връзка с изпълнение на процедурата по чл.201 ЗУТ, поради което е постановил имотът да бъде изнесен на публична продан.
За да постанови обжалваното в настоящото производство решение, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е оказал необходимото съдействие на страните, като е допуснал изготвянето на няколко заключения на съдебно-техническа експертиза във връзка със спорния по делото въпрос относно поделяемостта на процесния имот и възможността за прилагане на процедурата по чл.201 ЗУТ. Прието е, че съдът е насочил страните да към предприемане на адекватни действия по приключване на процедурата по чл.201-203 ЗУТ, като многократно е давал указания както на страните, така и на вещото лице, и е поставил допълнителни задачи във връзка с направените от съделителите искания и възражения, започнала е административна процедура по чл.201 и сл. ЗУТ, която не е била завършена, тъй като страните не са постигнали съгласие за подялбата поради наличието на застрояване в имота, като всяка от сградите е индивидуална собственост на различен съделител, а и поради спецификите, произтичащи от предназначението на имота. Поради това въззивната инстанция е възприела извода на районния съд, че в случая единственият възможен способ за извършване на делбата е изнасянето на процесния имот на публична продан.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от „А. – НД“ О.. В нея се заявяват всички основания за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на основния за делбеното производство принцип за получаване в натура на дял от всеки съделител, като съдът неправилно не бил приложил процедурата по чл.201 ЗУТ с оглед разделяне на имота и получаване на реален дял от всеки един съсобственик. В хронологична последователност са описани извършените в хода на производството действия на съда, страните и вещото лице. Сочи се, че процедурата по обособяване на новообразувани имоти е следвало да бъде проведена още в първата фаза на делбата, а съсобствеността върху тях да бъде прекратена във втората фаза чрез разпределянето им между съделителите. Твърди се, че съдът не е проявил необходимата активност във връзка със завършване на процедурата по чл.201 и сл. ЗУТ, като не е предупредил страните за неблагоприятните последици от евенуалното им бездействие.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите:
1. Допустимо ли е, при положение че експертиза по делото заключава, че делбен имот може реално да бъде поделен, съдът да не съобрази желанието на съделител да получи реален дял от имота, а да изнесе същия на публична продан?
2. Може ли да се допусне делба на дворно съсобствено място, в което има сгради – индивидуална собственост на съсобствениците, и следва ли предварително да е проведена и приключила процедурата по чл.201 ЗУТ или тя може да се проведе в рамките на делбеното производство?
3. Какви следва да бъдат действията на съда във втората фаза на делбата, за да бъдат насочени страните към предприемане на адекватни действия по чл.201 и чл.203 ЗУТ с цел спазване на принципа на чл.69, ал.2 ЗН за получаване на дялове в натура при възможна поделяемост на делбения имот?
По третия въпрос се поддържа противоречие с решение № 20 от 06.02.2015 г. по гр. д. № 4692/2014 г. на ВКС, I г.о., и решение № 38 от 21.06.2017 г. по гр. д. № 3511/2016 г. на ВКС, I г.о.
В касационната жалба и изложението към нея не са изложени съображения защо касаторът счита, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците в производството „Ю.“ Е., „М. 09“ Е. и Л. С. Г. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е редовна, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд, по отношение на което липсва пречка по чл.280, ал.3 ГПК за разглеждане на жалбата от ВКС.
Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1, и т.3 ГПК.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по първия поставен от касатора въпрос, тъй като същият не кореспондира с данните по делото. Видно от протокола от последното публично съдебно заседание пред първата инстанция, проведено на 29.10.2018 г., всички съделители, включително и касаторът, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител, са посочили, че не могат да постигнат съгласие относно предложените от вещото лице варианти за разпределение, поради което са поискали имотът да бъде изнесен на публична продан.
Вторият въпрос е мотивиран от поддържаното от жалбоподателя „А. – НД“ О. становище, че процедурата по чл.201 ЗУТ е следвало да бъде извършена още в първата фаза на делбата, доколкото допустимостта на съдебната делба на застроено съсобствено дворно място, в което има сгради – индивидуална собственост на съделителите, се преценява с оглед състоянието на имота към момента на приключване на съдебното дирене в първата фаза на производството. Този въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, доколкото той е относим към първата фаза на делбата, приключила с влязло в сила решение № 2061/12.12.2017 г. по гр. д. № 9588/2016 г. на Плевенски районен съд. Затова и по този въпрос не възниква основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Що се отнася до третия въпрос относно дължимите действия на съда във втората фаза на делбата във връзка с насочване на страните към предприемане на адекватни действия по чл.201 и сл. ЗУТ, то няма противоречие между обжалваното въззивно решение и посочената практика на ВКС – решение № 20 от 06.02.2015 г. по гр. д. 3 4692/2014 г. на ВКС, I г.о., и решение № 38 от 21.06.2017 г. по гр. д. № 3511/2016 г. на ВКС, I г.о., съгласно която съдът дължи съдействие на страните, включително в отношенията им с общинската администрация по повод делбата и във връзка с осъществяване на процедурата по чл.201 и сл. ЗУТ. В съответствие с цитираната практика съдът е давал указания на страните, неколкократно е допуснал изготвянето на допълнителни заключения на съдебно-техническата експертиза с оглед извършване на реална подялба на имота, изискал е становище от общинската администрация относно поделяемостта на имота, във връзка с което е издадена заповед за разрешаване изработването на план за регулация и застрояване на процесния поземлен имот в съответствие с предложен от вещото лице вариант за делба, но процедурата не е била завършена, тъй като страните, въпреки дадената им възможност да внесат проект за изменение на действащия план за регулация, не са постигнали съгласие за разделяне на имота.
Поставените въпроси, доколкото не съответстват изцяло на конкретното дело и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, не могат да обусловят и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 116 от 19.03.2019 г. по в. гр. д. № 41/2019 г. на Плевенски окръжен съд, II въззивен граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: