5
гр. д. № 2748/2016 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 525
София, 02.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 25 октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. С. гр. д. № 2748/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от Т. Л. К., В. И. Н., В. Л. К., А. Н. А., К. М. М. и М. М. М. (наследници на Л. М.) касационна жалба срещу решение № 339 от 21.12.2015 г. по гр. д. № 382/2009 г. на Ловешки окръжен съд.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се иска допускане касационна проверка по въпросите: 1. ако ответниците по негаторен иск са носители на учредено право на строеж и право на ползване върху парцел, върху който им е учредено право на строеж, може ли да се направи извод за основателност на негаторния иск; 2. при наличието на валидно учредено право на строеж и право на ползване, съществуващо и към настоящия момент, съществува ли процесуален ред, по който тези ограничени вещни права да бъдат защитени, след като правото на строеж е реализирано; 3. формира ли сила на пресъдено нещо решението, постановено в административно производство и разпростира ли се тя по отношение на всички. По този въпрос се иска допускане по т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК, с твърдение, че той е от значение за развитието на правото.
Ответницата по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество. Не е заявила искане за присъждане на разноски за това производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното, по гр. д. № 444/2008 г. на Троянски районен съд, с което са уважени предявените от А. Н. искове по чл. 109 ЗС и по чл. 59 ЗЗД, като касаторите са осъдени да преустановят неправомерните си действия, с които нарушават правото на собственост на ищцата върху реституирания й имот № 73198.502.488 по КК на [населено място], както и да премахнат построените от тях в имота 5 броя паянтови постройки, с дървена конструкция, както и да заплатят на ищцата по 888.93 лв. обезщетение за ползване на имота за времето от 30.10.2007 г. до 31.12.2008 г. ведно със законната лихва считана от 20.08.2008 г. – датата на предявяване на исковете.
За да уважи същите съдът е приел за установено, че ищцата се легитимира като собственик на описания имот, който й е възстановен по реда на ЗВСОНИ, след проведена административна процедура, приключила с влязло в сила решение № 328 от 26.11.1999 г., постановено по адм. д. № 245/1999 г. на Ловешки окръжен съд, с което е отменен отказа на кмета на [община] да отмени отчуждаването на имот пл. № 1828, в кв. 140 по плана на [населено място] от 1955 г. и е постановено отмяна на отчуждаването, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Х. М. Р. върху недвижим имот, представляващ дворно място от 281.75 кв. м., включен в парцел VІ, кв. 140 по действащия ЗРП на ЦГЧ на [населено място]. Обстоятелството, че този имот отговаря на изискванията за обособяване на самостоятелен парцел, е било установено с приета техническа експертиза. Инициираната от ищцата процедура по нанасяне на възстановения имот в кадастралния план от 1988 г. е завършила без имотът да е нанесен. Това е станало с одобряването на кадастралната карта на [населено място] със заповед № РД-18-11 от 20.04.2007 г. на ИД на АГКК. Имотът е нанесен с кад. № 73198.502.488, с начин на трайно ползване – ниско застрояване. Ищцата се е снабдила с констативен нот. акт за собственост № 198 от 16.07.2007 г., т. ІІІ, рег. № 4047, по н. д. № 479/2007 г.
Не е било спорно между страните, че преди отмяната на отчуждаването в имота са били построени незаконно паянтови постройки с дървена конструкция, които ответниците използват за гаражи.
Те са противопоставили възражения, че са собственици на апартаменти в жилище блок „Култура” и на идеални части от правото на строеж за парцел ХV, кв. 140, по плана от 1966, в който е построен блока. Считат, че в обема на тези права се включва и правото да ползват незастроената част от парцела.
С приетата техническа експертиза от първоинстанционния съд е установено, че за имот пл. № 1828, в кв. 140 е бил отреден парцел Х с плана от 1955 г. Имотът е бил собственост на наследодателя на ищцата Х. М. Р. и е имал площ от 900 кв. м. по данни от приложеното решение по адм. д. 245/1999 г. на Ловешки окръжен съд. Вещото лице установява, че със следващия план от имота са образувани два нови парцела ХVІ-1828 и ХV-1828 в същия квартал. Също по данни от приложеното решение се установява, че наследодателят на ищцата се е разпоредил с 400 кв. м. от имот № 1828, а останалата част от имота през 1962 г. е била отчуждена на основание чл. 55а ЗПИНМ за групово жилищно строителство. В бившия парцел ХVІ е построена жилищната кооперация, в която ответниците притежават жилища.
В административното производство по отмяна на отчуждаването е установено, че в плана от 1988 г. имотът не е показан. В последния действал план преди одобрението на КК кв. 140 е бил разделен на два квартала 140 и 14а. Между тях е била проектирана улица. Незастроена част от отчуждения имот е била включена в парцел VІ, в кв. 308 отреден за жилищно строителство, с площ от 1031 кв. м. В този парцел се включват 281.75 кв. м. от отчуждения имот от наследодателя на ищцата, която част отговаря на изискванията за образуване на парцел по чл. 54, ал. 5 ППЗТСУ отм. Експертизата установява, че в кадастралния плана от 1988 г. имотът, за който е отменено отчуждаването, не е заснет, тъй като процедурата не е била завършена. Имотът, е нанесен в действащата кадастрална карта, одобрена през 2007 г., въз основа на влязлото в сила съдебно решение, постановено в производство по отмяна на отчуждаването, и скицата на вещото лице, към приетата в това производство експертиза. В този имот попадат пет гаражни клетки, съставляващи паянтови постройки с дървени конструкции, изпълнени като свързано застрояване.
Няма спор между страните за това, че предявеният от ответниците иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР (отм. редакция), с искане да се признае за установено, че те са собственици на припадащите им се идеални части от правото на строеж върху УПИ VІ, в кв. 308, собственост на [община], както и да се установи допусната грешка в плана с нанасянето на несъществуващ имот – възстановения на ищцата с площ от 279 кв. м., е отхвърлен с влязло в сила решение .
От така установените факти съдът е направил извод, че ищцата е легитимирана да води иска по чл. 109 ЗС. Той е основателен, тъй като е установено, че тя е собственик на имота, в който ответниците са построили незаконни временни постройки от дървени конструкции, с което препятстват и ограничават правото й на ползване върху имота. За основателна е намерена и претенцията за обезщетение за ползване на терена предявена срещу всеки един от касаторите за времето от 30.10.2007 г. до 31.12.2008 г.
Първият въпрос не обуславя основание за допускане касационна проверка. Ответниците са носители на идеални части от правото на строеж в имота, в който е построена жилищната сграда, обекти в която притежават. Към момента на придобиване на тези права имотът е бил собственост на държавата, в резултат на проведено отчуждаване за мероприятие по уличнорегулационния план. Придобитото от тях ограничено вещно право включва правото да се ползва и прилежащия терен около сградата, който е необходим за осигуряване на достъп до нея и възможност за поддържане на общите части от нея. Тези права не включват правото да се ползват целия терен на парцела, сега УПИ, в който тя е построена. В този смисъл е формирана многобройна включително и задължителна практика, поради което въпросът не обуславя общо основание за допускане на касационна проверка.
Вторият въпрос не е разрешаван от съда, поради което не може да бъде определен като общо основание за допускане на касационна проверка. Касаторите са упражнили предоставеното им процесуално право на защита, което се е изразявало в това да установят, дали са носители на право на строеж на обекти от допълнителното застрояване в УПИ, в който е изпълнено основното застрояване – жилищна сграда, като са се позовали единствено на учреденото им право на строеж, съответстващо по обем на притежаваните от тях апартаменти в построената в имота жилищна сграда.
Третият въпрос не обуславя основание по чл. 280, ал. 1 , т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка. Положителното решението на съд, постановено в административно производство по обжалване на индивидуален административен акт, замества този акт, но наред с това формира и сила на пресъдено нещо, която е задължителна за всички. Това следва от разпореденото в чл. 177, ал.1 З.. В този смисъл е и формираната постоянна и задължителна практика. При преценката за легитимацията на ищцата като собственик на имота и това дали касаторите са носители на право на строеж за построените от тях паянтови постройки -гаражи, съдът се е позовал и на влязлото в сила решение, постановено в производство по чл. 53, ал. 2 ЗУТ (отм.), с което е формирана сила на пресъдено нещо, като са отречените претендирани от касаторите ограничени вещни права.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 339 от 21.12.2015 г. по гр. д. № 382/2009 г. на Ловешки окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: