О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
София, 23.10. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………… и с участието на прокурора………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1634 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК /във вр. чл. 707а ТЗ/.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 9866 от 5.VІ.2017 г. на Национална агенция за приходите /по-нататък НАП или агенцията/, подадена против решение № 1109 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 15.V.2017 г., постановено по т. д. № 1563/2017 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 60/13.І.2017 г. на СГС, ТК, с-в VІ-1, по т. д. № 8936/2012 г. С последното е било отхвърлено, като неоснователно, възражението (с вх. № 151247/24.ХІ.2016 г.) на агенцията настоящ касатор срещу приетия план за оздравяване на предприятието на [фирма] (в Н.) с ЕИК[ЕИК], същият план, приет на събранието на кредиторите от 14.ХІ.2016 г., е бил утвърден и, на основание чл. 707 ТЗ, пр-вото по несъстоятелност на търговеца е било прекратено.
Единственото оплакване на касатора НАП е за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което се претендира касирането му. Инвокирани са доводи, че поради необжалваемостта на определението, с което оздравителният план е допуснат до разглеждане, агенцията не е имала възможността да релевира нарушението на чл. 189, ал. 1 ДОПК в по-ранен момент и така, въпреки липсата на изискуемото от този законов текст съгласие на министъра на финансите, както съдът по несъстоятелността, така и въззивната инстанция, са направили незаконосъобразния решаващ извод, че оздравителния план на [фирма] (в Н.) подлежи на утвърждаване.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата агенцията неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 158/30.ХІ.2012 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 42/2012 г., по следния материалноправен въпрос: „Дали влизането в сила на съдебното решение за утвърждаване на приетия от събранието на кредиторите оздравителен план е най-ранния момент, от който е възможно плащането на предвидените за удовлетворяване с този план публични вземания, за да се приеме, че не е налице отстрочване и съответно – че не е необходимо предварително съгласие по чл. 189, ал. 1 ДОПК?” Докато от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, било произнасянето на въззивната инстанция по материалноправния въпрос: „Предвид факта, че моментът, от който най-рано започва изпълнението на оздравителния план, е този на влизане в сила на съдебното решение за утвърждаването му, налице ли е отстрочване на публични задължения по смисъла на чл. 189, ал. 1 ДОПК-във вр чл. 183 от същия кодекс, в случай, че предложеният план предвижда пълно удовлетворяване /цялостно изплащане/ на такива задължения незабавно след влизане в сила на решението за утвърждаването на плана по чл. 707 ТЗ?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма], писмено е възразило както чрез своя синдик, така и чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК, не само по допустимостта на касационното обжалване, но също и по основателността на единственото оплакване на НАП за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски в размер на адвокатския хонорар, но без да са били ангажирани доказателства, че такъв реално е бил изплатен. В тези два отговора се инвокират доводи, че първият от формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата на НАП два правни въпроса е с изцяло хипотетичен характер, т.е. не е бил предмет на произнасянето на САС с атакуваното решение, докато вторият не обосновавал наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, защото липсвали доводи на касатора НАП относно пороци на създадената съдебна практика по приложението на чл. 707 ТЗ-във вр. чл. 189, ал. 1 ДОПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на НАП ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди решението на съда по чл. 613 ТЗ за утвърждаване на оздравителен план по реда на чл. 707 ТЗ, въззивната инстанция е приела, че наличието на отстрочване или отстрочване на публични задължения по смисъла на чл. 189, ал. 1 ДОПК се преценява не според обичайния падеж на публичните вземания, щом като по дефиниция всички приети в пр-вото по несъстоятелност вземания са изискуеми, а според това дали самият оздравителен план предвижда плащането да стане не веднага след влизането му в сила, а след изтичането на определен срок или на отделни части, заключавайки в тази връзка, че ако моментът на предвиденото плащане съвпада с момента на влизането в сила на плана, то този план не предвижда никакво отсрочване или разсрочване на публичните задължения по смисъла на горецитираната разпоредба и затова в процесния случай няма необходимост от предварително съгласие на министъра на финансите. Тази аргументация на САС относно липсата на каквото и да е „отсрочване” /по см. на чл. 189, ал. 1 ДОПК/, изцяло съобразена с базисното правило на чл. 69, ал. 1 ЗЗД, и представляваща негово произнасяне по всеки един от двата формулирани от касатора НАП в изложението към жалбата материалноправни въпроса, не би могла да е в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 158/30.ХІ.2012 г. на състав на ІІ-ро т. о. по т. д. № 42/2012 г., с което се разрешава съвсем друг материалноправен въпрос: за меродавния момент, към който се преценява кръгът на кредиторите, легитимирани да участват и гласуват в събранието по чл. 703 ТЗ, респ. за наличието на условията за приемане на оздравителен план с обикновено мнозинство от всеки клас кредитори и с мнозинството на кредиторите, притежаващи повече от половината от приетите вземания в одобрените от съда списъци по чл. 692, алинеи 1 и 4 ТЗ в конкретната хипотеза по делото на предложен за утвърждаване оздравителен план на предприятието на длъжника, изрично предвиждащ отстрочване на публични задължения.
В заключение, в конкретния случай не е налице и допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, след като НАП не е навеждала доводи в подкрепа на който и е да е от двата аспекта на това общо основание за допустимост на касационния контрол, чиито обсег е последователно разяснен с т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1109 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 15.V.2017 г., постановено по т. д. № 1563/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2