4
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
София, 26.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1409/2018 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № V-133 от 14. 12. 2017 г. по гр. д. № 1370/2017 г. на Бургаския окръжен съд, 5 възз. с-в е обезсилено решение № 1003 от 12. 07. 2017 г. по гр. д. № 460/2015 г. на Бургаския районен съд в частта, с която е обявен за окончателен проект за разделителен протокол по отношение на част от допуснатите до делба движими вещи: фризер „О.“, микровълнова печка „А.“, фритюрник иноксов, кухненски аспиратор, ЛСД телевизор „Ф.“ с 81 см. диагонал на екрана, прахосмукачка „С.“, пералня „И.“, кафемелачка, преса за гладене с ютия, електрическа дрелка м. „B. GSH 11Е“, шило „S.“ и къртач G. и е прекратено производството по извършване на делбата на описаните вещи; след частична отмяна на първоинстанционния акт е обявен за окончателен проект за разделителен протокол по вариант първи от заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, в който не фигурират описаните по-горе движими вещи; потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете на Ж. М. М. против Й. Д. Г. с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, за присъждане на сумите: 1000 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на лек автомобил м. „Н.“, рег. [рег.номер на МПС] за периода 30. 03. 2016 г. – 25. 01. 2017 г., 1000 лв. – обезщетение за лишаване от ползване в същия период на мотор „С.“, рег. [рег.номер на МПС] и 2000 лв. – обезщетения за лишаване от ползване в същия период на останалите допуснати до делба движими вещи.
Решението е обжалвано от Ж. М. М., чрез адв. Е. М., като неправилно, с искане за отмяната му, извършване делба и по отношение на движимите вещи, за които делбеното производство е прекратено, и уважаване на претенциите по чл. 31, ал. 2 ЗС. Поддържат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Й. Д. Г., чрез адв. Я. С., БАК, изразява становище за недопустимост на същата и иска оставянето й без разглеждане и прекратяване на касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е недопустима в частта й срещу въззивното решение, потвърждаващо решението на районния съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Ж. М. М. против Й. Д. Г. искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решенията на въззивни съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5000 лв., са изключени от подлежащите на касационно обжалване актове. В случая, цената на всеки от исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС е под 5000 лв., поради което постановеното по същите въззивно решение е окончателно. Като недопустима, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане в посочената част.
В останалата част касационната жалба е допустима. Атакуваният съдебен акт не е от категорията въззивни решения, неподлежащи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е обезсилено първоинстанционното в частта, с която е обявен за окончателен проект за разделителен протокол по отношение на част от движимите вещи (фризер „О.“, микровълнова печка „А.“, фритюрник иноксов, кухненски аспиратор, ЛСД телевизор „Ф.“ с 81 см. диагонал на екрана, прахосмукачка „С.“, пералня „И.“, кафемелачка, преса за гладене с ютия, електрическа дрелка м. „B.“, шило „S.“ и къртач G. и производството по извършване на делба на описаните вещи е прекратено.
Във втората фаза на делбеното производство съделителят Й. Г. е въвел твърдение, че след влизане в сила на решението по допускане на делбата част от допуснатите до делба движими вещи (фризер „О.“, прахосмукачка „С.“, пералня „И.“, кухненски аспиратор) са унищожени – развалени и изхвърлени или предадени на вторични суровини, част са взети от съделителката Ж. М. и продадени от нея на трети лица или липсват понастоящем (холна гарнитура син цвят, ЛСД телевизор м. „Ф.“ и микровълнова печка м. „А.“), а част (фритюрник, кафемелачка, преса за гладене с ютия, ел.дрелка, шило) не съществуват физически – не е уточнено дали са унищожени, погинали, изхвърлени, изгубени, укрити. Несъответно на данните по делото е становището на касатора, че от текста на въззивната жалба е видно, че твърденията за липсващи вещи се основават на факти, настъпили преди влизане в сила на решението по допускане на делбата. На стр. 4 от въззивната жалба (л. 19 от делото на БОС) е посочено, че се касае за факти, настъпили във фазата по извършване на делбата.
Липсата на вещите е констатирана от експертите по допуснатата във въззивната инстанция тричленна съдебно-техническа експертиза. Тази констатация не е оспорена от съделителите, нито оборена от събрани по делото доказателства (установено е от свидетелските показания, че фризер „О.“ е развален и предаден на вторични суровини, а прахосмукачката, пералнята и кухненския аспиратор – развалени и изхвърлени; установено е и несъществуването на кафемелачката, фритюрника, пресата за гладене с ютия, дрелката и шилото). Съставът на окръжния съд е приел частична недопустимост на производството във втората му фаза, тъй като липсата на движимите вещи лишава делбата от предмет и води до невъзможност същата да бъде извършена – чрез придобиването им в реален дял от някой от съделителите. Прието е, че доколкото силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата, с което се установява съсобствеността върху движимите вещи, дяловете на съсобствениците и в чие държане са същите, се запазва, отношенията между съделителите по повод липсващите вещи биха могли да бъдат уредени с предявяване на облигационни претенции извън предмета на делбеното производство.
Изводите на въззивния съд не противоречат, а съответстват на посоченото от касатора решение № 58 от 27. 04. 2016 г. по гр. д. № 6249/2015 г. на ВКС, 2 г.о., както и на създадената по въпроса практика на ВКС, служебно известна на настоящия състав (напр. решение № 387 от 29. 09. 2010 г. по гр. д. № 439/2009 г., 2 г.о., решение № 120 от 7. 11. 2017 г. по гр. д. № 4222/2016 г., 1 г.о.).
С първото решение е отговорено на въпроса: „Как следва да процедира съдът, когато след влизане в сила на решението по допускане на съдебна делба установи, че вещта, предмет на делбата, е погинала и не съществува.“ Прието е, че в посочената хипотеза липсва предмет на делбата и производството подлежи на прекратяване, като недопустимо. Силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата се запазва, а прекратяването се основава на новонастъпилите факти. В решение № 387 от 29. 09. 2010 г. по гр. д. № 439/2009 г., 2 г.о. и решение № 120 от 7. 11. 2017 г. по гр. д. № 4222/2016 г., 1 г.о. се приема, че целта на делбеното производство е ликвидиране състоянието на притежаване в съсобственост на вещни права върху имуществото, предмет на делбата, но само доколкото това състояние съществува към момента на постановяване на решението по извършване на делбата. Ако след влизане в сила на решението по допускане на делбата настъпи юридически факт, който води до прекратяване на съсобствеността, съдът е длъжен да отчете правните последици на този факт и ако между съделителите вече не съществува съсобственост, да прекрати производството във втората му фаза. Приема се, че във втората фаза съдът извършва делба само на онези допуснати до делба движими вещи, които съществуват физически и по отношение на които не е установено съсобствеността да е прекратена след влизане в сила на решението по допускане на делбата. При осъществяването на факти прекратяващи съсобствеността, производството по делото следва да бъде прекратено по отношение на вещите, които не са налице или вече не са съсобствени между съделителите и да се извърши делба само на вещи, които все още съществуват и за които не е установено съсобствеността да е била прекратена чрез допустим от закона способ.
Поради съответствие изводите на въззивната инстанция с формираната по въпроса практика на ВКС, не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивно решение както в частта му, обезсилваща частично решението на районния съд и прекратяваща частично делбеното производство във фазата му по извършване на делбата, така и в частта му, обявяваща за окончателен проект за разделителен протокол, в който не фигурират липсващите движими вещи.
Ответникът по касационната жалба не претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Ж. М. М. касационна жалба срещу решение № V-133 от 14. 12. 2017 г. по гр. д. № 1370/2017 г. на Бургаския окръжен съд, 5 възз. с-в в частта потвърждаваща решение № 1003 от 12. 07. 2017 г. по гр. д. № 460/2015 г. на Бургаския районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на Ж. М. М. против Й. Д. Г. с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, за присъждане на сумите: 1000 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на лек автомобил м. „Н.“, рег. [рег.номер на МПС] за периода 30. 03. 2016 г. – 25. 01. 2017 г., 1000 лв. – обезщетение за лишаване от ползване в същия период на мотор „С.“, рег. [рег.номер на МПС] и 2000 лв. – обезщетения за лишаване от ползване в същия период на останалите допуснати до делба движими вещи И ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1409/2018 г. на ВКС, 1 г.о. в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-133 от 14. 12. 2017 г. по гр. д. № 1370/2017 г. на Бургаския окръжен съд, 5 възз. с-в в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в прекратителната част подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: