3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
С., 26,06,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на eдинадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 953/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №754 от 09.05.2011г. по гр.д. №178/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- О. – [населено място], чрез пълномощника си – адв. Д. М. е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 т.1 -3 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК,представено в резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, касаторът e възпроизвел текста на чл.280, ал.1 т.1 -3 ГПК. Лаконично е отбелязал че „казуса разрешен с това решение е специфичен и запознавайки се с тълкувателни решения и с други решения на ВКС” открили „решения и в друга насока по подобни казуси”. След което изцяло е възпроизведена касационната жалба, съдържаща оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле за допускане на касационно обжалване. Същият не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съобразно разрешенията дадени с т.1 на ТРОСГК № 1/2009 г. касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос, който е такъв от значение за изхода на конкретното дело и е свързан пряко с решаващите мотиви на съда.Следователно, не могат да бъдат разглеждани като поставен правен въпрос, лаконичното оплакване на страната за неправилност на съдебния акт, в контекста на нейното становище по основателността на иска, нито общото посочване на това, че въпроса бил свързан с приложението на чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД- под които е подведена правната квалификация на иска, тъй като въпрос изобщо не е поставен.
За да е налице основание, свързано с хипотезата на т.1 и 2 на чл.280, ал.1 ГПК /доколкото страната е възпроизвела текста на тези основания/, следва да бъде установено, че съдът с атакуваното решение при разрешаването му, се е отклонил от установената задължителна или казуална практика на ВКС, респективно ВС или на съдилищата и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по обективиращите такава практика съдебни актове. Страната – касатор не обосновава такъв довод. Тя не само не е поставила правен въпрос като общо основание, спрямо което се извършва преценка за предпоставките на отделно и лимитивно очертаните хипотези, но и не е сочила съдебна практика – била тя задължителна или казуална, поради което изобщо не е обосновала наличието на тези основания.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ възпроизведено като текст от страната/, то именно касатора следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане на текста на основанието.
Оплакванията изложени в касационната жалба/ пренесени почти дословно и в изложението/ са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като те се квалифицират по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване, но са без правно значение за предпоставките по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 450лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №754 от 09.05.2011г. по гр.д. №178/2011 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на О. – [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 450лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: