5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
София, 27.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 163/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалба на О. – С.,чрез юрисконсулт Ст.П. и Р. – С. и Д. С.,чрез юрисконсулт Г.Д. срещу решение № 266/15.11.2010 год. по гр.д. Nо 413/2010 г. по описа на Окръжен съд – Смолян, с което е отменено решение № 385/28.08.2008 год. на Районен съд – Смолян по гр.д. № 548/2007 год., в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Т. Х.,в качеството му на наследник на Т. С. Х. установителен иск с правно основание чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ за реституция на гори в землището на [населено място],общ.С.,с площ от 400 дка и е уважен иска.Оставено е в сила решението в частта, с която е признато за установено по отношение на ОСЗГ С.,че наследниците на Т. С. Х. имат право да им бъде възстановена собствеността върху гори в землището на [населено място],общ.С.,с обща площ от 1 900 дка в нови реални граници.
В касационната жалба на Общинска служба по земеделие – С. се релевират доводи за необоснованост и неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон- основания за касационно обжалаване по чл. 281, ал.1,т.3 от ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ,ал.1,т.3 ГПК.Твърди се,че въззивният съд се произнесъл по материалноправни въпроси свързани с приложението на § 7 и § 8 от ЗИД на Закона за продаване на някои гори в Станимашка околия от 1923 год. и по конкретно – „как и към кой момент се придобива собствеността върху ползваните гори по силата на този специален закон от правоимащите лица,дали това става след изплащане на т.нар.”петинки” или след сключване на договор за покупко-продажба с лесничея,или след снабдяване с крепостен /нотариален/акт,в който са посочени абсолютно всички горопритежатели,след като всички те са изплатили съответните части за общо ползваните гори,т.е.за всяка планина по отделно”; „представляват ли писмени доказателства за установяване на правото на собственост,съгласно чл.13 ал.3 ЗВСГЗГФ,документите които касаят правото на ползване на паша и водопой на „яйлакопритежателите”,като се има предвид и разпоредбата на § 5 от ПЗР на ЗВСГЗГФ”,както и „кога е възможно с оглед наличието на последващи изменения на специалния закон за продаване на някои държавни гори в Станимашка околия и разширението му за П. да бъде придобита собствеността върху дадена гора и какъв е редът за осъществяване на това придобиване”,които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В касационната жалба на Р. – С. и Д. С. се релевират доводи за необоснованост и неправилност на въззивното решение – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал.1,т.3 от ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК сочат,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси свързани с приложението на § 7 и § 8 от ЗИД на Закона за продаване на някои гори в Станимашка околия от 1923 год. и по конкретно – „как и към кой момент се придобива собствеността върху ползваните гори по силата на този специален закон от правоимащите лица,дали това става след изплащане на т.нар.”петинки” или след сключване на договор за покупко-продажба с лесничея,или след снабдяване с крепостен /нотариален/акт,в който са посочени абсолютно всички горопритежатели,след като всички те са изплатили съответните части за общо ползваните гори,т.е.за всяка планина по отделно”; „представляват ли писмени доказателства за установяване на правото на собственост,съгласно чл.13 ал.3 ЗВСГЗГФ,документите които касаят правото на ползване на паша и водопой на „яйлакопритежателите”,като се има предвид и разпоредбата на § 5 от ПЗР на ЗВСГЗГФ”,по които е налице противоречива практиката на съдилищата.Позовава се на влезли в сила решения на СмОС.Въпросът „кога е възможно с оглед наличието на последващи изменения на специалния закон за продаване на някои държавни гори в Станимашка околия и разширението му за П. да бъде придобита собствеността върху дадена гора и какъв е редът за осъществяване на това придобиване” е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
За да постанови този резултат, въззивният съд след съвкупна преценка на доказателствата по делото и съблюдавайки разпоредбата на чл.294 ал.1 изр.2 ГПК, е приел за установено, че С. С. Х./наследодател на наследодателя Т. С. Х. на ищеца/ е бил във владение на процесните гори,ползвал е дървен материал и си е плащал данъците.Липсват доказателства за отчуждаването им, а това обстоятелство подлежи на доказване от ответниците.От преценката на косвените доказателства е приел,че Т. Х. е притежавал право на собственост върху процесните имоти и поради липса на данни за осъществяване на юридически факт,водещ до промяна титуляра на собственост,извършване на разпоредителна сделка,отчуждаване по предвидения от закона ред или придобиването им по давност от друго лице,то и наследниците му притежават правото на собственост към релевантния за спора момент.Възражението на ответниците относно изплащането на „петинките” е прието за неоснователно,позовавайки се на § 3 ЗИД на Закона за продаване на някои гори в Станимашка околия от 1911 год.,изменен и допълнен на 1.07.1927 год.и представените безспорни доказателства за това,че С. Х. е изплатил напълно таксите за стопанисване и пазене на своите гори.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
И в двете касационните жалби са посочени еднакви материалноправни въпроси,но основанията за допускане на касационно обжалване са различни.
Не е налице основанието на чл.280 ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.По въпросът за приложението на § 7 и § 8 от ЗИД на Закона за продаване на някои гори в Станимашка околия от 1923 год. не е налице противоречива практиката на съдилищата.С решение № 164/2010 год. на ІV г.о.,решение № 906/2010 год. на ІV г.о. и решение № 965/2010 год. на І г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК е уеднаквена практиката относно възникването на правото на собственост по Закона за продаване на някои гори в Станимашка околия от 1923 год.,като се свързва с момента на плащане на последната вноска от „петинките”,а издадения нотариален акт има само констативен ефект,както и че,няма основание,да се приеме,че разпоредбата на чл.13 ал.3 от ЗВСВГЗГФ касае само гори,за придобиването на които действащите закони не са изисквали нотариална форма за действителност,тъй като това тълкуване би обезмислило разпоредбата.За пълнота следва да се посочи,че така поставените въпроси са извън предмета на делото и са неотносими.Въпросът за доказателствената сила на писмените доказателства,касаещи правото на ползване на паша и водопой на яйлакопритежателите е изцяло ирелевантен,още повече,че по делото не са представени такива доказателства.
Според основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК ,на което се позовават макар и бланкетно касаторите, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставения” въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато не се сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. В настоящия случай процесните гори са извън приложното поле на Закона за продаване на някои гори в Станимашка околия от 1923 год.,а придобиването им по давност по реда на Закона за давността/отм./е посочено като основание освен наследяването. Освен това доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на конкретни факти.За пълнота следва да бъде посочено,че разпоредбата на § 5 ПЗР на ЗВСВГЗГФ е неприложима,тъй като не се касае до възстановяване на право на ползване върху яйлаци, а на право на собственост на одържавени гори,за които е приложима разпоредбата на чл.2 ал.1 от закона.В настоящия случай уважаването или не на установителния иск е изцяло в зависимост от доказателствата по делото,за които касационната инстанция е дала задължителни указания при връщането на делото за ново разглеждане.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 266/15.11.2010 год. по гр.д. Nо 413/2010 г. по описа на Окръжен съд – Смолян .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: