1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
София 27.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гражданско дело № 3607 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби на С. Д. Д. срещу определение № 36 от 07.01.2015 г. по ч.гр.д. № 2802/2014 г. на Окръжен съд – Варна, с което се потвърждава разпореждане № 43371 от 15.10.2014 г. по гр.д. № 9399/2013 г. на Варненския районен съд за връщане на частната й жалба срещу определенията, постановени в открито заседание на 01.10.2014 г., като процесуално недопустима.
В разпореждането на Варненския районен съд е посочено, че няма подлежащо на обжалване определение, което да е постановено по делото, поради което жалбата е върната като недопустима.
При проверката за допустимост на подадената жалба от С. Д. Д. против определенията на Варненския районен съд, постановени в заседание на 01.10.2014 г., въззивният съд е констатирал, че е пропуснат срока за обжалване, който е установен с разпоредбата на чл.275, ал.1 ГПК, поради което жалбата подлежи на връщане като недопустима и с оглед съвпадането на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд е потвърдил разпореждането му за връщане на частната жалба.
В частната жалба от 13.01.2015 г. на С. Д. Д. се съдържат оплаквания за нарушаване правото на защита и закононарушения по делото за развод от страна на съда и на процесуалния й представител, чрез които против нейните интереси и без нейно съгласие е постигнато споразумение за ползването на семейното жилище и не е определен дължимия по закон наем на нейната част от жилището. Във втората частната жалба от 15.05.2015 г. на С. Д. Д., която е подадена от назначения й процесуален представител адвокат Г. А. от АК-В. се твърди, че правният спор е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като няма съдебна практика по поставените въпроси.
Ответникът по частната жалба – Г. И. Д., чрез адвокат А. П. от АК-В. е подал отговор, в който оспорва доводите и счита същите за неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото – чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Частните жалби са подадени в срок от процесуално легитимирана страна, поради което са редовни.
Съгласно чл.274, ал.3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК. В случая се поддържа, че са нарушени процесуалните права на жалбоподателя при постигането на споразумение в бракоразводното дело и се поставят въпроси с твърдения, че са обусловили правните изводи на съда и липсва съдебна практика по тях, което е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по първия поставен въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК от жалбоподателя и неговия процесуален представител – процесуално допустимо ли е определението на въззивния съд, който, като е установил пропускането на срока за обжалване на протоколните определения, а първоинстанционният съд не е уведомил надлежно жалбоподателя, е потвърдил обжалваното разпореждане, тъй като независимо, че обуславя крайния извод на съда, по отношение на него не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. При постановяването на всеки акт по делото, съдът е длъжен да прецени процесуалната допустимост на искането и след това да се произнесе по неговата основателност. Проверката на процесуалната допустимост е служебно задължение не само на администриращия жалбата съд, чийто акт се обжалва, но и на съдебния състав, който контролира правилността на постановения акт. Окръжният съд е разгледал предпоставките за допустимост на подадената жалба против определенията на съда в протокола от 01.10.2014 г. и е съобразил, че жалбоподателят е взел участие и е бил представляван от адвокат в проведеното заседание на същата дата. Съгласно чл.275 ГПК, частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението, а когато се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на заседанието. Въззивният съд е констатирал, че жалбата на С. Д. Д. е подадена след изтичането на едноседмичния срок за обжалване на определението – на 09.10.2014 г., с оглед на което е потвърдил разпореждане № 43371 от 15.10.2014 г. по гр.д. № 9399/2013 г. на Варненския районен съд за връщане на жалбата като недопустима (чл.262, ал.2, т.1 ГПК).
Останалите процесуалноправни въпроси – дали датата на връчването на определението на въззивния съд с констатацията за просрочване на жалбата да се счита за момент на узнаване на пропускането на срока за обжалване; липсата на съгласие за споразумение по чл.49, ал.4 СК, представлява ли липса на предмет на жалбата и кога започва да тече срока по чл.64, ал.3, изр.първо ГПК, в случаите, когато срокът е предоставен с акт, който не подлежи на самостоятелно обжалване, са неотносими, тъй като решаването им има отношение към подадената молба за възстановяване на срока за обжалване и оспорването на представителната власт на представляващия жалбоподателя в съдебното заседание на 01.10.2014 г., който е направил изявление за споразумение, но те не са обусловили крайния извод на съда в обжалваното определение за пропускането на срока за обжалване. Поставените въпроси са без значение за направената от въззивния съд констатация при проверката за процесуална допустимост на жалбата срещу разпореждането на районния съдия, поради което не могат да обосноват допускането на касационно обжалване, в който смисъл са дадените разяснения в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.1.
С молба вх. № 14939 от 15.05.2015 г. е направено искане за възстановяване на срока за обжалване по реда на чл.64 ГПК. Компетентен да се произнесе по молбата за възстановяване на пропуснатия срок е съда, пред който е следвало да бъде извършено просроченото действие. В случая, жалбоподателят иска да бъде възстановен срока за обжалване на постановените определения в заседанието от 01.10.2014 г., от което следва, че компетентен да разгледа молбата е Варненски районен съд.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 36 от 07.01.2015 г. по ч.гр.д. № 2802/2014 г. на Окръжен съд – Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 3607/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, по отношение на молба с вх. № 14939/15.05.2015 г., с която е направено искане за възстановяване на срока за обжалване на определения от 01.10.2014 г. и изпраща същата по компетентност на Варненски районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.